Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика“- Пловдив при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП) против решение № 1522 от 26.07.2016 г. по адм. дело № 2081 / 2013 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отменен ревизионен акт № 161201826/ 17.07.2012 г. на орган по приходите при Териториално поделение на Национална агенция за приходите (ТД на НАП)-Пловдив, ИРМ Кърджали, потвърден с решение № 1326/12.10.2012 г. на обжалващия административен орган, в частта, в която на К. К. К. са установени задължения за вноски за държавно обществено осигуряване (ДОО), за здравно осигуряване (ЗО) и такива за допълнително задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО) за 2005 г. и за 2006 г., заедно със законните лихва върху всяка от сумите. Жалбоподателят поддържа, че решението на административния съд е постановено в противоречие с материалния закон, тъй като вноските са определени, съобразно годишната данъчна декларация, подадена от лицето за съответните данъчни периоди, като е съобразно времето, през което лицето е упражнявало трудова дейност през предходната година. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата на К. против ревизионния акт да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът К. К. К. не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК срок и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:
Решението на Административен съд - Пловдив е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че са налице основания за отмяна на ревизионния акт в частта, в която на К. К. К. са установени задължения за вноски за ДОО за 2005 г. в размер на 2028.00 лв., заедно със законната лихва в размер на 2824, 93 лв.; вноски за ДОО за 2006 г. в 1655, 28 лв., заедно със законната лихва в размер на 1917, 40 лв.; вноски за ЗО за 2005 г. в размер на 468, 00 лв., заедно с лихва в размер на 358, 63 лв.; вноски за ЗО за 2006 г. в размер на 522, 72 лв., заедно със законна лихва в размер на 330, 92 лв.; вноски за ДЗПО-УПФ за 2005 г. в размер на 234, 00 лв., заедно със законната лихва в размер на 325, 95 лв. и вноски за ДЗПО - УПФ за 2006 г. в размер на 348, 48 лв., заедно със законната лихва в размер на 403, 66 лв. Аргументирано е заключението, че независимо, че е издаден от компетентен орган и в предвидената форма ревизионният акт в посочената част следва да бъде отменен, тъй като е постановен в противоречие с материалния закон.
По делото е установено, че през периода 01.01.2005 г.- 31.12.2006 г. ответникът по касационната жалба К. К. е вписан в Търговския регистър като едноличен търговец с фирма [фирма] и се осигурява като самоосигуряващо се лице за всички осигурени социални рискове, без трудова злополука, професионална болест и безработица. Със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) от 28.12.2011 г. органът по приходите възлага на К. да бъде извършена ревизия за определяне на задълженията за данък по чл. 38 от Закон за облагане доходите на физическите лица (ЗОДФЛ отм. ) и за вноски за ДОО, за ЗО и за ДЗПО-УПФ за периода 2005 г. – 2007 г. Ревизията е извършена по реда на чл. 122 – 124а от Данъчно-осигурителения процесуален кодекс (ДОПК), след като е установено, че декларираните от ревизираното лице доходи не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период и по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК са изчислени доходи с неустановен произход за 2005 г. и за 2006 г. Към тях е прибавена декларираната от лицето данъчна основа за посочените години, приспаднати са съответните облекчения и е изчислена годишна данъчна основа за облагане, върху която са изчислени годишните данъчни задължения по чл. 35 ЗОДФЛ отм. и съобразно която са определени дължимите вноски за ДОО, за ЗО и за ДЗПО-УПФ. За резултатите от ревизията е съставен ревизионен доклад № 121826/23.05.2012 г., а ревизията приключва с ревизионен акт № 161201826/17.07.2012 г. на органа по приходите, с който на К. са установени задължения за вноски за ДОО за 2005 г. в размер на 2028.00 лв., заедно със законната лихва в размер на 2824, 93 лв.; вноски за ДОО за 2006 г. в 1655, 28 лв., заедно със законната лихва в размер на 1917, 40 лв.; вноски за ЗО за 2005 г. в размер на 468, 00 лв., заедно с лихва в размер на 358, 63 лв.; вноски за ЗО за 2006 г. в размер на 522, 72 лв., заедно със законна лихва в размер на 330, 92 лв.; вноски за ДЗПО-УПФ за 2005 г. в размер на 234, 00 лв., заедно със законната лихва в размер на 325, 95 лв. и вноски за ДЗПО - УПФ за 2006 г. в размер на 348, 48 лв., заедно със законната лихва в размер на 403, 66 лв. Ревизионният акт е оспорен пред директора на дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика“- Пловдив при ЦУ на НАП, сега касационен жалбоподател, който с решение № 1326/12.10.2012 г. отменя ревизионния акт в частта, в която са установени задължения за данък по чл. 35 ЗОДФЛ отм. за 2005 г. и 2006 г., заедно със съответните лихви и връща преписката за извършване на нова ревизия. Със същото решение органът потвърждава акта в частта, с която са установени задължения за вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО –УПФ за 2005 г. и за 2006 г.
При тези данни правилно съставът на Административен съд – Пловдив приема, че за периода 01.01.2005 г. – 31.12.2006 г. ответникът по касационната жалба подлежи на осигуряване като самоосигуряващо се лице (чл. 4, ал. 3, т. 1 КСО) и дължи осигурителни вноски за своя сметка съгласно чл. 6, ал. 7 КСО (изм.), сега ал. 8. Тези вноски се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година съгласно чл. 6, ал. 7 КСО (изм.), сега ал. 8, а здравните вноски се дължат авансово върху месечен доход, определен при условията на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО (ЗАКОН ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ) (ЗЗО). В съответствие с разпоредбата на чл. 6, ал. 8 КСО (изм.), сега ал. 9 е и заключението на административния съд, че окончателните осигурителни вноски се дължат от осигурените лица върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд „Пенсии" и за допълнително задължително пенсионно осигуряване в срока за подаване на данъчната декларация, като годишният осигурителен доход се определя като разлика между декларирания или установения от органа по приходите при условията и по реда на ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) облагаем доход от упражняване на трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. След анализ на цитираните норми законосъобразно е преценено, че окончателният размер на месечните осигурителни вноски се определя на база годишния осигурителен доход, изчислен при посочения по - горе начин.
При съобразяване с изискванията на посочените разпоредби, правилно съставът на административния съд приема, че в случая годишният осигурителен доход на ревизираното лице за 2005 г. и 2006 г. е неправилно определен, тъй като облагаемият доход за посочените години е установен от органа по приходите по реда на чл. 122 -124а ДОПК, без да са налице основания за това. Разпоредбата на чл. 124а ДОПК, която предвижда, че нормите на чл. 122 -124 се прилагат съответно и за установяване на задължителни осигурителни вноски, влиза в сила на 15.02.2011 г. Нормата е материалноправна и няма обратно действие, поради което действа занапред и не може да се прилага за правоотношения, възникнали преди влизането й в сила. Следователно процедурата по чл. 122-124 за установяване на задължителни осигурителни вноски не може да се приложи. В този смисъл е Тълкувателно решение № 1/ 18.05.2016 г. по тълкувателно дело № 3/ 20015 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд. Изложеното мотивира заключението на решаващия съд, че облагаемият доход и годишният осигурителен доход на лицето не са коректно установени и съответно размерите на задълженията за вноските за ДОО, ЗО и за ДЗПО-УПФ в ревизионния акт са неправилно определени. Поради това административният съд достига до законосъобразния извод, че ревизионният акт в частите, в които са установени задължения на К. за вноски за ДОО, ЗО и за ДЗПО - УПФ за 2005 г. и за 2006 г., е издаден в противоречие с материалния закон и следва да бъде отменен.
Останалите съображения в оспореното съдебно решение за отмяна на ревизионния акт в частта относно установените вноски за 2005 г., също следва да бъдат споделени. Заключението на съда в този смисъл е съобразено с обстоятелството, че с решение № 604/18.06.2013 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – Пловдив издаденият при проведеното повторно ревизионно производство ревизионен акт е отменен в частта, в която се установени задължения на К. за по чл. 35 ЗОДФЛ отм. за 2005 г. На тази база правилно съставът на Административен съд – Пловдив приема, че годишната данъчна основа за 2005 г. не е установена, а следователно не са установени и доходите, получени от ревизираното лице, за които се дължат вноски за ДОО, ЗО и за ЗДПО - УПФ, както и размерите на тези вноски.
Възражението на касационния жалбоподател, че вноските за ДОО, ЗО и ЗДПО - УПФ на ревизираното лице за 2005 г. и за 2006 г. не са определени по реда на чл. 122-124 ДОПК, е неоснователно. Изложените в касационната жалба доводи в този смисъл се опровергават от съдържанието на ревизионния акт, в който органът по приходите изрично се позовава на цитираните текстове. Действително, при провеждане на ревизията са съобразени доходите на ревизираното лице, посочени в подадените годишни данъчни декларации. Същевременно е установено, че декларираните доходи не съответстват на имущественото и финансовото състояние на ревизираното лице за тези периоди и декларираният доход не е действителният доход на ответника по касационната жалба за ревизирания период и са налице данни за укрити доходи. По тази причина в ревизионния акт облагаемият доход е изчислен по особения ред, предвиден в чл. 122, ал. 2 ДОПК и на тази база са определени задължителните вноски.
Поради всичко изложено настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, приема, че при постановяване на решението на първоинстанционния съд не са допуснати посочените в касационната жалба основания за неговата отмяна. Съдебният акт е постановен в съответствие с материалния закон и следва да бъде оставен в сила.
По тези съображения Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1522/ 26.07.2016 г. по адм. дело № 2081/ 2013 г. на Административен съд - Пловдив. Решението е окончателно.