О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 232
[населено място], 24.01.2025 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в закрито заседание на двадесети януари две хиляди двадесет и пета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. П.
ЧЛЕНОВЕ: Д. Д.
МАРИЯ БОЙЧЕВА
като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 667 по описа за 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Г. У. срещу решение № 437/11.12.2023 г. по в. т.д. № 504/2023 г. на Апелативен съд Пловдив, с което е потвърдено решение № 203/20.06.2023 г. по т. д. № 1419/2021 г. на Окръжен съд С. З. в частта с която е отхвърлен предявеният от касатора против „СТРАТУС ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД иск за заплащане сума над 67 916.18 лева до претендирания размер от 100 000 лева, предявен като частичен от 900 000 лева - стойност на дружествения дял на касатора от имуществото на дружеството, определен по правилото на чл. 125, ал. 3 от ТЗ въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването на участието му в дружеството.
В подадената жалба се сочат касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост, нарушение на материалния закон – чл. 125, ал. 3 ТЗ, вр. чл. 13 от Закона за счетоводството и § 1, т. 3 от ДР на същия закон и съответните приложими счетоводни стандарти в изследване и определяне на справедлива цена по смисъла на тази норма, както и на съдопроизводствените правила. В изложението на основания за допускане на касационно обжалване се обосновава приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси:
1. „Възможно ли е да бъде изготвено експертно заключение по икономическа експертиза без вещите лица да са се запознали и проверили документи, които се намират в трети неучастващи в спора лица, за които документи има установени данни по делото, че се съхраняват при третото лице и които документи са от съществено значение за разкриване на обективната истина?“
2. „Длъжен ли е съдът, когато допуска експертиза, да посочи материалите, които се предоставят на вещото лице – кои документи трябва да бъдат прегледани? Ако към материалите за експертизата са включени документи, които не са представени като доказателства по делото, съдът длъжен ли е да задължи страната или третото лице, в държане на които са тези материали, да предоставят достъп на вещото лице до тях?“
3. “Представлява ли съществено процесуално нарушение отказът на съда да допусне поискана от страната допълнителна задача, което доказателствено средство в конкретния случай е от съществено значение за правилното решаване на делото?”
4. “Длъжен ли е съдът при наличие на данни по делото, че част от счетоводната документация на ответника се съхранява при трето неучастващо в производството лице служебно да постави допълнителна задача на вещите лица да се запознаят и проверят тези документи?”
5. “Длъжни ли са вещите лица при поставена задача от съда да извършат проверка на счетоводната информация и при наличие на данни, че трето неучастващо в производството лице съхранява част от тази счетоводна документация да се запознаят и проверят документите, които се намират при третото лице?”
6. “Отказът на съда да изясни възникналите въпроси, свързани с правилността на депозираната експертиза, представлява ли процесуално нарушение и нарушава ли се правото на ищеца за справедлив съдебен процес?”
Допълнителният селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка с първия формулиран въпрос е обоснован с твърдяно противоречие на въззивното решение с решение № 27 от 07.02.2014 г. по гр. д. № 875/2012 г. на ВКС. По въпрос втори се твърди наличие на основанието за допускане на решението до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с оглед дадено от въззивния съд разрешение по този материалноправен въпрос в противоречие с възприетото в решение № 131 от 12.07.2018г. по гр. д. № 131/2018 г. на ВКС, IV г. о. Въпроси от трети до шести включително са обосновани в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като в тази връзка касаторът е развил съображения, аргументирани със задължителните постановки на т. 10 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГТК на ВКС и казуалната практика на върховната инстанция, намерила израз в решение № 356 от 30.03.1955 г. по гр. д. № 1208/1955 г. на ВС, I г. о., решение № 1072 от 06.07.1956 г. по гр. д. № 4267/1956 г. на ВС, II г. о., решение № 174 от 13.01.2016 г. по т. д. № 3122/2014 г. на ВКС, ТК, I т. о, решение № 131 от 12.07.2018 г. по гр. д .№ 131/2018 г. на ВКС, ГК, IV г. о. и решение № 27 от 07.02.2014 г. по гр. д. № 875/2012 г. на ВКС. Аргументацията на касатора се фокусира върху служебното задължение на съда да задължи трети за спора лица да предоставят или осигурят достъп на вещите лица до необходимите документи или материали за пълноценно осъществяване на поставените по делото експертни задачи. Отделно декларативно твърди, че решението е очевидно неправилно.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е постановено при неустановена действителна фактическа обстановка и при необсъждане в пълнота на събраните доказателства по делото. Акцентира, че при наличие на категорични гласни доказателства за липса в счетоводната документация въззивният съд е възприел неправилен извод за редовност на воденото счетоводство на дружеството, като неправилно и незаконосъобразно е оставил без уважение искането за повторна съдебно-счетоводна експертиза, която да съобрази всички счетоводни документи. Твърди, че релевантна счетоводна документация за предходни години е опакована в кашони и запечатана с подпис на свидетел по делото, като към момента на назначаване на експертизата същата не е получена от дружеството ответник. Касаторът счита, че с оглед тези нередовности приетата по делото експертиза е установила занижена цена на активите на дружеството, което е рефлектирало и върху занижения размер на дружествения дял, подлежащ на изплащане. Прави оплакване за нарушение на разпоредбите на чл. 236, ал. 2 и чл. 269, ал. 2 ГПК поради неприемане на представени от него писмени доказателства, както и недопускане на допълнителни задачи по съдебно-счетоводната експертиза.
При изложените доводи в касационната жалба се формира искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение да бъде допуснато до касационен контрол, отменено в обжалваните части и делото бъде върнато на Окръжен съд С. З. за ново разглеждане от друг състав.
От ответника по касация „СТРАТУС ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД е постъпило становище за липса на основания касационната жалба да бъде допусната до разглеждане по същество с оглед липсата на формулиран въпрос, който да обоснове този достъп. Оспорва твърденията за изготвяне на съдебно-счетоводната експертиза при непълна счетоводна документация с твърдения, че документите, които физически не се намират в помещенията на дружеството, са дигитализирани и налични в счетоводна програма, до която е осигурен достъп на вещото лице. Подчертава, че “третото лице” е всъщност самият касатор и неговата майка, а спорните счетоводни документи, от които същият черпи права, се помещават в техен офис. По отношение начина на определяне на паричен еквивалент на дружествения дял се позовава на отмяната на чл. 13 от Закона за счетоводството през 2016 г.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното :
Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима.
Исковото производство е образувано по предявен от Т. Г. У. срещу „СТРАТУС ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД иск с правно основание чл. 125, ал. 3 ТЗ за заплащане на сума в размер от 100 000 лева, предявен като частичен от 900 000 лева - парична или левова равностойност на дружествения му дял към 15.10.2021 г.
С атакуваното в настоящото производство решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което искът е бил отхвърлен за сумата над 67 916.18 лева. Като безспорно е очертано обстоятелството, че от 15.10.2021 г. е прекратено участието на Т. У. като съдружник с 50% дялово участие в „СТРАТУС ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД, обуславящо правото му да получи паричната равностойност на притежавания от него дружествен дял, въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването съгласно императивната разпоредба на чл. 125, ал. 3 от ТЗ. За установяване на този размер съдът е изслушал и кредитирал заключение на вещо лице, въз основа на което е приел, че по баланс на дружеството към 31.10.2021 г. има активи в размер на 3 375 548.66 лева и пасиви в размер на 3 239 716.29 лева. Чистият актив възлиза на 135 832.37 лева, с оглед на което подлежащият на изплащане на ищеца дружествен дял в дружеството е в размер на 67 916.18 лева. Решаващият съдебен състав е подчертал, че при работата си по задачата вещото лице се е запознало с всички документи, които се намират в счетоводството на дружеството и със счетоводните регистри и е приложило извлечения от същите в заключението си, извършило е съпоставки по регистрите и не е установило несъответствия, намирайки счетоводството за редовно водено. Посочил е, че съхраняваните при ищеца приходни касови ордери, за които се твърди, че не са взети предвид от експерта, не са били представени по делото нито с исковата молба, нито с допълнителната такава, нито в съдебното заседание, в което е поискано назначаване на съдебно–счетоводна експертиза, поради което ги е приел за преклудирани.
Не е налице твърдяното от касатора основание за достъп до факултативен касационен контрол на въззивното решение.
Формулираните в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси не покриват общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като са поставени при изопачаване на фактите по делото и са предпоставени от невярната теза, че постановеният с въззивното решение правен резултат е обусловен от допуснати процесуални нарушения по повод попълване на делото с доказателства. В действителност въззивният съд е формирал правните си изводи, приемайки, че възможността по делото да бъдат събирани допълнителни доказателства е преклудирана поради приложение на процесуалните правила, регулиращи преклузиите в процеса. Въззивният съд е основал решаващите си изводи на заключението на съдебно-счетоводната експертиза като отразяваща вярно и коректно действителното съдържание на активите и пасивите на дружеството, както и релевантната за приложението на чл. 125, ал. 3 ТЗ чиста стойност на активите. При формиране на изводите си съдът не се е позовал на непълнота в доказателствения материал или липса на данни в счетоводството, (в какъвто смисъл са зададените въпроси), а напротив - подчертал е, че кредитира заключението като компетентно извършено с оглед изричното становище на вещото лице, че счетоводната документация на дружеството е пълна и редовно водена. Тезата на касатора, която стои зад въпросите, е опровергана от данните по делото – фактическите и правни изводи на апелативния съд отричат участие на “трето лице”, което да съхранява относима за делото счетоводна документация. Данните по делото са в обратна посока – представените приходно-касови ордери, чрез които касаторът се домогва да опровергае изводите на вещото лице, са били през цялото време в негова фактическа власт и е следвало да бъдат представени в хода на исковото производство в преклузивните срокове по ГПК. По делото не се установява, нито се твърди наличие на процесуални пречки, обуславящи приложение на чл. 147 ГПК. Въпроси, които са неотносими към решаващите правни аргументи, не притежават съществена характеристика на общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за осъществяване на касационния контрол. По такива въпроси е изключено и наличието на противоречие на изводите на въззивната инстанция с цитираната от касатора практика на състави на ВКС, респективно не могат да обусловят достъп до касация с цел правилно приложение на закона и развитие на правото.
Основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК е само формално посочено без да са изложени каквито и да е съображения защо според касатора въззивното решение страда от тази квалифицирана форма на неправилност. Както многократно е имала възможност да посочи в свои актове касационната инстанция, съдът не е длъжен служебно да извежда наличието на основания и да мотивира достъп до касация поради очевидна неправилност на въззивното решение, а това е изцяло в задължение на касатора. Като в случая това не е сторено, то и на това основание следва да бъде отказан достъп до касационно обжалване.
При този изход на делото на основание чл. 81 ГПК вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът следва да заплати на „СТРАТУС ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД сторените от дружеството разноски за процесуален представител в размер на 3 220 лева – адвокатско възнаграждение съобразно представения договор за правна защита и съдействие от 19.03.2024 г.
С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС
ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 437/11.12.2023 г. по в. т.д. № 504/2023 г. на Пловдивски апелативен съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 81, вр. чл. 78, ал. 3 ГПК Т. Г. У. да заплати на „СТРАТУС ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД сума в размер на 3 220 лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.