Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по две касационни жалби против решение № 1875/10.12.2015 г., постановено по адм. д. № 1620/2015 г. по описа на Административен съд - Бургас.

В касационната жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - гр. С., подадена чрез юрисконсулт Т. Ч., се обжалва решението в частта, с която дирекцията е осъдена да заплати на Ч. Г. И. сумата общо от 3400 лева като обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 20.08.2015 г. до окончателното изплащане на сумата. Твърди, че съдът не е изследвал напълно събраните по делото доказателства, а ищецът не е доказал реално претърпени вреди от действие/бездействие на ответника. Възразява, че прилагането на разпоредбата на чл. 43, ал. 3 ЗИНЗС, е отложено за 01.01.2019 г. и не може да се претендира обезщетение за изискване, което не е влязло в сила. ГДИН се позовава и на решението на ЕСПЧ по делото Г. срещу България, като сочи, че условията, при които е пребивавало лицето, не са достигнали ниво на суровост, за да попадат в обхвата на чл. 3 от Конвенцията. Моли, обжалваното решение да бъде отменено в осъдителната му част, като се отхвърли предявеният иск, евентуално, присъденото обезщетение да бъде намалено. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

С касационната жалба на Ч. Г. И., подадена чрез адвокат Д. Г. и адвокат Д. Б., се обжалва решението в частта, с която са отхвърлени исковите му претенции за претърпени неимуществени вреди над уважения размер от 3400 лева до пълния претендиран от 20 000 лева. Посочва се, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че исковите претенции са доказани в пълен размер, поради което следва да бъдат уважени изцяло. Моли...