№ 947

С., 18.07.2014 г.

Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на четвърти юни две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: Любка Богданова

Членове: С. Димитрова

Г. Михайлова

разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 1456 по описа за 2014 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 848/ 12.12.2013 г. по гр. д. № 657/ 2013 г. на Русенски окръжен съд, с което като е обезсилено решение № 740/ 19.04.2013 г. по гр. д. № 6021/ 2012 г. на Русенски районен съд е прекратено производството по исковете на О. И. Х. срещу [фирма] и Териториално поделение „Социално осигуряване” на Национален осигурителен институт – Р. за установяване по съдебен ред на трудов стаж, придобит след 31.12.199 г. (чл. 1, т. 1 З.).

Недоволен от въззивното решение е касаторът-ищец, който го обжалва, като твърди, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос дали за допустимостта на иска за установяване на трудов стаж, придобит след 31.12.1999 г. е достатъчно, че З. допуска самостоятелното установяване на този факт с правно значение (чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК) или ищецът е длъжен да докаже правен интерес от предявяването на иска чрез удостоверението по чл. 5 З.. К. счита, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Ответникът [фирма] я оспорва, като възразява, че изложението към касационната жалба не съдържа правен въпрос.

От другия ответник не постъпва писмен отговор на касационната жалба.

В. решение е по неоценяем иск за установяване на факт с правно значение и касационната жалба има допустим предмет. Жалбата изхожда от легитимирана страна – ищецът, чието право на иск въззивното решение отрича и на когото принадлежи интересът от касационно...