Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. Р. С. чрез адв. Е.П. от САК срещу решение № 260012 от 18.07.2020г по в. гр. дело № 1411/2020г. на Старозагорски окръжен съд, с което по насрещните претенции с правно основание чл. 127, ал. 2 във вр чл. 59, ал. 2 от СК относно упражняването на родителските права върху двете малолетни деца, режимът на лични отношения и издръжката, е потвърдено решение №259 от 20.02.2019г по гр. д № 2259/2019 на РС отм. а Загора, С решението е предоставено упражняването на родителските права по отношение на малолетните деца С. С., роден на 29.11.2007г и К. С., [дата на раждане] г, на майката П. С. И., при нея е определено и местоживеенето на децата в [населено място] с режим на лични отношения на бащата, осъден да заплаща месечна издръжка. Страните са съжителствали 14 години и имат две малолетни деца, първоначално са живеели в [населено място]. До прекратяване на съжителството през март 2019г непосредствени грижи по отглеждането на децата е полагала майката. След нейното напускане на дома в в гр. Ст.Загора, собственост на Г. Р. С., са били определени привременно мерки, през който период за децата се е грижел бащата при определен режим на виждане с другия родител Привременните мерки са изменени в хода на делото, като грижата е предоставена на майката и местожителството на децата е променено, понастоящем при нея в [населено място], където и двете деца са ученици Приети и обсъдени са две съдебно-прихологически експертизи, дававащи основание родителският капацитет и възпитателски качества на майката да бъдат предпочетени. Констатирано е, че в присъствие на бащата децата са по - напрегнати, трудно се предразполагат, доловени са моменти на флустрация в поведението, докато при майката децата са по спокойни.Забелязано е и развитие на конфликт на лоялност при детето С..Вещите лица са установили еднаква привързаност към двамата родители при изготвяне на заключенията.Изтъкнати са разлики в подхода на двамата родители към децата, подробно обсъдени от въззивния съд. При изслушването детето С. е изразил предпочитание да остане при баща си в [населено място].Там последният, към момента на изслушването осигурява по - добри жилищни условия и е ангажирал С. активно със спорт, детето има треньор и участва в състезания. Преценено е обаче, че бащата не може да разчита на помощ от бизки и роднини при отглеждането на децата Съдът е отхвърлил съображенията му, че отношенията с бабата и дядото на децата по майчина линия създават риск за тях и че условията за образование в гр. Ст. Загора са по-добри

Изслушани са двамата родители. Въззивният съд е приел за изяснена и правилно отразена възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка, включително данните по приложените социални доклади на АСП - дирекциите в [населено място], където е местожителството на бащата и в [населено място], където живее майката. Комуникацията между родителите е нарушена, При наблюдението в рамките на оказвана социална услуга е установено, че момчето е поставено в ситуация на конфликт на лоялност, без да е нарушена емоционалната привързаност към другия родител С отчитане ефекта от привременните мерки е изтъкнато, че майката е по-загрижена за цялостното развитие на децата, стреми се да им осигури присъствие, което да посреща техните емоционални потребности, нуждата от споделяне, емпатия и доверие.При тези обстоятелства въззивният съд е споделил извода на Районния съд, че на този етап по - пригодния родител да упражнява родителските права спрямо двете малолетни деца е майката. Условията за живот и при двамата родители въззивният съд е преценил като подходящи и независимо, че жилището на бащата е по-голямо, подходящи условия за отглеждането на децата са установените и в дома на майката в [населено място], при това по-добрите битови условия не са решаващи. Определящ е родителския капацитет, възможностите във връзка с възпитанието на децата и емоционалната връзка с тях. Изтъкнато е, че бащата е загрижен родител който има потенциял да развива родителския си капацитет, проявява усърдие в грижата за тях и е авторитет за момчетата, но е неправилен подхода му да стоварва върху децата отговорността за избор. В изискванията си към спортните постижения на по - голямото дете е стигал до крайности. Изразява в присъствието на децата негативно отношение към майката и нейните родители, което се отразява зле на детската психика.Поведението на С.,според психолога и социалните работници, изготвили доклади, изразява вътрешно напрежение, но няма симптоми на родителско отчуждение, а е налице конфликт на лоялност. Подобно въвличане на децата в конфликт е обстоятелство, което подлежи на оценка във връзка с възпитателските качества съгласно Постановление №1/1974г. на ВС и установената практика.

В касационната жалба се поддържат оплаквания за съществени процесуални нарушения, тъй като съдът не бил проявил нужната активност при изследване на обстоятелствата по спора до приключване на съдебното дирене с оглед интереса на децата, като изводите му са незаконосъобразни и необосновани. В изложение се формулират множество въпроси с позоваване на всички основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК и чл. 280ал. 2 ГПК поради очевидна неправилнсост, Първата група въпроси/по т. 1, 2, 4 от изложението изразяват довод, че при спор за родителските права и мерките по чл. 127 СК има засилено служебно начало и е необходимо въззивният съд да вземе предвид промяната в обстоятелствата до датата на устните състезания ; да се отчетат новонастъпили факти като ограничаване контактите с други родител, безрасъдно и създаващо риск за децата поведение на лица от обкръжението на родител или на самия родител и пр. инциденти Като следи за интереса им, съдът е длъжен и служебно да събере доказателства в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти. Изтъква се липсата на преклузия по чл. 266 ГПК при дела, свързани с охрана на интересите на деца. Формулира се въпрос необходимо ли е към всяка една следваща съдебна фаза, на всеки етап от делото, при промяна в обстоятелствата изслушване на нови експертизи /СПЕ/ и социални доклади /по т. 6 от изложението/. Формулира се въпрос/т. 7 от изложението/следва ли да се вземат предвид обстоятелства установени в производство по чл. 129 СК и водещи до влошаване положението на дете по време на процеса в следствие на постановени привременни мерки, длъжен ли е съдът и в този случай служебно да събере доказателства в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, да вземе предвид събраните в това производство доказателства при окончателното решение, да допусне на страната доказателства, или да ги събере служебно. Изтъква се противоречие с ППВС №1/12.11.1974г, ТР №1/09.12.2013г на ОСГТК на ВКС,реш. №30/2019г, реш. № 108/2019г, реш. № 29/2019г на 4-то г. о, реш. № 196/2018г, реш. №8/2019г, реш. № 173/2014г и др /.

Поставя се процесуалноправен въпрос / т. 5, т. 6 от изложението /за обсъждане на всички доказателства поотделно и в съвкупност, както и да не се възприемат безкритично данни и изводи от социални доклади и съдебно-психологически експертизи, да се отчита желанието на децата, Изтъква се противоречие с множество решения от практиката на ВКС/реш. №207/2013г, реш. №244/2018г, реш. №110/2018г и др на 4-то г. о., реш. №104/2012г на 3-то г. о и ТР №1/09.12.2013г на ОСГТК на ВКС / и с практиката на ЕСПЧ за защита правата на детето при оценката за най - добрия негов интерес, като се напомня Общ коментар №14/2013г на Конвенцията за правата на детето: възгледи, идентичност, запазване на семейна среда, поддържане на взаимоотношенията, закрила и безопасност, право на здравеопазване и образование на децата. Изложението съдържа пространен критичен коментар на изводите на съда за условията, грижите и начина на възпитание на децата при бащата и при майката в конкретния случай.

Свързано поставени, въпросите в изложението изразяват тезата на касатора за нарушено служебно начало при отказа на въззивния съд да уважи доказателственото искане на бащата С. Г. за повторно изслушване на родителите по чл. 59, ал. 6 СК,както и за служебно изискване на справка от ОД на МВР Г. във връзка с „инцидент“ с детето С., настъпил след промяната на привременните мерки по делото. От 08.07.2020г двете деца се отглеждат от майката в [населено място],където понастоящем са ученици. Привременният решим се спазва, но отношенията между родителите да са конфликтни.Искането е направено в последното съдебно заседание, проведено на 04.08.2020г. Инцидентът, изтъкван от бащата се изразява в това, че през деня на 21.07.2020г С. е отишъл сам в Районното управление на МВР в [населено място] като на инспекторите от ДПС обяснил, че иска да отиде при баща си в [населено място],тъй като му е мъчно за него.С детето е беседвано спокойно, предаден е на майката. Не е имало основание за оценка, че детето е в риск, но по случая е възложена и предприета проверка от Отдел „Закрила на детето“ към АСП.

В проведеното от ОС С. З открито съдебно заседание страните, чрез своите защитници по делото са изложили своите гледни точки за случилото се. Въззивният съд е приключил съдебното дирене като е изтъкнал, че няма данни за новонастъпили обстоятелства и е постановил обжалваното понастоящем решение.След постановяване на решението настоящият касатор е депозирал искане за изменение на привременните мерки, разгледано от първоинстанционния съд. Възложено е изготвянето на социални доклади, събрани са доказателства. След анализ на доказателствата и представените социални доклади исканото от бащата изменение на привременните мерки е отказано с определение от 09.11.2020г на Стразагорски РС. Междувременно С. вече е на 13 години и е ученик в 7-ми клас, а К. е навършил 8 години и децата успешно се приспособяват към новата среда както в училище, така и в дома на майката. Контактите с други родител не са препятствани и се осъществяват, но бащата търси начин да промени изхода на делото и крайно решение на съда по спорния въпрос за местоживеенето на децата, въвличайки по-голямото дете в конфликта. Има данни и за последващ случай/на 07.10.2020г/, в който детето отново е отишло само в РУ на МВР Г.. Казало, че иска да помогне на баща си да спечели. Отново е предаден на майката. Както се установява в последствие, при нейното идване С. се разплакал и я прегърнал.На инспекторите от „Детска педагогическа стая“ казал, че иска да помогне на баща си да спечели делото, което води. Според представения в производството по привременните мерки доклад на Дирекция СП [населено място] децата се адаптират добре. Обобщена е информацията от училището, доклад на психолог от ЦОП, личния лекар.В този доклад подробно са изследвани инцидентите, изтъкнати от бащата и с децата е събеседвано.С. е изразил желание да живее при баща си. Представен е и социален доклад на Дирекция СП [населено място], където социален работик също е събеседвал с децата. Според изводите в този доклад, те са сдържани и напрегнати. С. очаква „ключовия въпрос“ - да изрази желанието си да живее при баща си в [населено място]. Представен е и доклад от събеседване с детето С., изготвен от психолог при ЦОП. Изводите са аналогични. И двете деца приемат положително новите връзки на родителите си, личностно и като домашна среда, в която да живеят Настоящите партньори и при двамата родители ги подпомагат в грижите за децата. С. обаче възприема ситуацията като война, която баща му трябва да спечели, а майка му -да се „предаде“. Освен напрежение, при децата вече е натупана и умора от срещи в различни институции. Социалните рабтици са получили данни, че на 21.07.2020г, преди да отиде сам в Районното управление на МВР, детето е провело телефонен разговор с баща си. Съдът по привременните мерки е приел, че така нареченото „бягство“ на С. е провокирано от бащата. Детето е в ясно изразен конфликт на лоялност и се старае да оправдае очакванията на този родител.Същият, като родител не е съдействал на социалните работници в [населено място] проверки, като подава сигнали за да активира всички възможни институции по повод изтъквани и преувеличавани от него инцидентни събития, което напряга децата, ангажира ги и създава у тях чувство за несигурност.

Ответницата по жалбата П. И., чрез адв Е.П. е заявила отговор, в който оспорва основанията за допускане до обжалване, тъй като всички необходими релевантни обстоятелства са установени и преценени в интерес на децата, в съответствие с установената практика на ВКС, а жалбата се основава на изопачени съждения. Детето С. е поставено във флустираща ситуация, под натиск. Преценката на съда е точна и отговорна, изцяло в интерес на децата, съгласно легалната дефиниция в ЗЗДет (ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО),

След преценка Върховен касационен съд, ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване,

В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК тезата за допустимост до обжалване по въпросите, засягащи прилагането на указаните в ППВС №1/1974г критерии при спор относно предоставяне на родителските права на единия родител се аргументира с изтъкване на едностранно преценявани от касатора предпоставки, обстоятелства, интереси и рискове в обосновка на тезата му че е следвало да бъде предпочетен като по-пригоден да упражнява родителстките права.

По въпроса за предоставяне упражняването на родителските права Върховния съд на РБ е постановил задължителна тълкувателна практика, съобразена от въззивния съд в решаващата му преценка.С оглед интереса на детето, водещи са критериите, свързан с притежаваните родителски качества и проявата им.

Не е налице основанието по чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК по формулираните процесуалноправни въпроси за необходимостта да се събират и служебно доказателства и да се уважат доказателствени искания на бащата Г. С. за повторно изслушване на родителите във фазата на въззивно обжалване, поради проблемно поведение на по-голямото дете след измение на привременните мерки, В приложената практика на ВКС е даден поддържания от защитата отговор за необходимостта от служебна активност на съда, но той е обусловен от съчетаното прилагане на водещите принципи в процеса, съобразно най-висшия интерес на детето. При решаване на въпроси свързани с упражняването на родителските права и мерките, динамично и в интерес на децата следва да се следи и отчита развитието на ситуацията, ефективността на мерките, реалното им въздействие Съдът трябва да бъде активен при изясняването на всеки факт от значение за критериите, посочени в ППВС №1/1974г и установената съдебна практика на ВКС. Това, че самата решаваща преценка на съда се формира в условията на динамичен процес не означава, че всяко твърдение за нови обстоятелства налага повторно изслушване на родителите, на детето, възлагане на нови социални доклади, или ексепртизи.В необходимата степен следва да се отчита необходимостта от своевременно и стабилно съдебно решение, което да сложи край на ескалиращото напрежение, да внесе ред и спокойствие в живота на децата, особено в случаите, при които е допуснато те да бъдат влечени и използвани в конфликта между родителите за разрешаване на съдебния спор кой да упражнява родителските права.

Старозагроски окръжен съд е съобразил задължението си да прецени релевантните обстоятелства в съвкупност и взаимна връзка, а не само някои от тях едностранчиво в насоката, изразена чрез формулираните въпроси и обосновката им, На първо място този съд е основал изводите си на указаните в ППВС №1/1974г критерии, а при динамичните промени в поведението на децата като основание за събиране на нови доказателства, е преценил доколкото изтъкваното събитие има отношение към критериите в ППВС №1/1974г, в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти. В това се състои и принципното указание за задължението на въззивния съд да събира доказателства с оглед охрана интереса на дете във всеки момент от развитието на производството като инстанция по същество, без ограничения във времето /ППВС №1/1974г, ТР №1/2013г ОСГТК, реш. по гр. д №1101/2018г на 3-тог. о, реш. по гр. д № 3665/2018г на 4-то г. о и др/. Фактът, изтъкван като инцидент с детето и сочен от касатора и като основание за необходимостта от доказателства за изясняването му, не променя изводите по релевантния факт, че детето е в конфликт на лоялност към бащата. Не променя също така и основанията за съдебната преценка за най-висшия интерес на дете, вече изразило предпочитание в кой град и при кой родител иска да живее, тъй като не засвидетества по друг начин причините за поведението, довели до постъпката му. Тези причини са изяснени по делото от заключенията на вещите лица по съдебно-психологическите експертизи и депозираните социални доклади, те се коренят в поведението на бащата, а не в по-добрите грижи или среда, която е в състояние да му осигури.Събирането на доказателства за „инцидента“ не води до различна оценка на родителския капацитет при двамата родители в ситуация на конфликт /напротив, потвърждава така направената от съдилищата/, а води до протакане на въпроса за упражняването на родителските права, при това в условия на изострен конфликт между родителите, въвличането на децата все-повече в него и затормозяването им. Установената съдебна практика на ВКС не изразява виждане за необходимост от задължително изслушване на родителите пред всяка инстанция, нито за необходимост да се уважава всяко доказателствено искане. Въззивният съд задължително следва да изслуша родителите и без някоя страна да е поискала това, когато пред първоинстанционния съд изискването не е изпълнено / реш. по гр. д №958/2009г на 4-то г. о, реш. по гр. д №1332/2017г на 4-то г. о, реш. по гр. д №7753/2013г на 4-то г. о, реш. по гр. д №522/2011г на 3-то г. о и др/ Ясно и консолидирано е указанието в практиката на ВКС, че да се следи за интереса на детето не означава обвързващо да се удовлетворява изразеното при изслушването негово желание, а означава да се зачита и съобразява емоционалната сфера на детето, да се зачитат чувствата му / реш. по гр. д№7289/2013, гр. д №2181/2013г, гр. д № 237/2018г на 4-то г. о и др /.Чувствата на децата С. и К. към майката не са накърнени, има я в пълна степен необходимата емоцианална връзка с този родител, която в настоящето ежедневие на децата не отслабва. Поради това момчетата се адаптират успешно при промените в местожителството си и новото училище, след последните привременни мерки.Влошаване на положението на децата не е установено, както се постулира във въпроса по т. 4 и т. 7 от изложението.Извод за влошено положение следва да се прави не изолирано, от инцидентен случай, а при съвкупната преценка на обстоятелствата и доказателствата. Установената практика на ВКС дава отговор на последния от поставите въпроси, във втората му част. Въззивният съд взема предвид всички събрани доказателства до приключване на съдебното дирене. Не е налице основание по чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК, за да се напомня принципното резрешение на въпроса, касаещо и събрани доказателства в производства по определяне на привременни мерки. Взето е предвид, че напрежение при децата има, то е отчетето от съда и произтича от очакванията на бащата за крайния изход на съдебния спор.Тези очаквания въздействат на по-голямото от двете деца и провокират инцидентните поведенчески прояви при него. Обстоятелствата за които се твърди, че съдът не е проявил активност не предопределят крайния извод, Като изяснени и преценени в производство по привременните мерки след приключване на делото във въззивна инстанция, тези обстоятелства не дават основание за тезата, че въззивното решение е постановено в противоречие с практика на ВКС, на ЕСПЧ, или че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК по въпрос за значението на събрани в производство по привременни мерки доказателства,

Допускане до обжалване в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК не може да се аргументира със собствени фактически преценки и твърдения за застрашаващи децата прояви от страна на бабата и дядото по майчина линия, за които няма обективни и достоверни данни, или поради непроявена активност да изясняване на обстоятелства, които другият родител сам противоправно е създал.

По въпроса за предоставяне упражняването на родителските права Върховния съд на РБ е постановил задължителна тълкувателна практика, съобразена от въззивния съд в решаващата му преценка, поради което не е налице и основание по чл. 280, ал. 2 ГПК. В случая не са налице обстоятелствата, посочени като условие в установената съдебна практика за събиране на допълнителни доказателства в подкрепа или опровержение на правнолевантни факти(реш.№202/2015г,ІІІ г. о),като моралния облик на лица от близкото им обкръжение(реш. №257/2015г, ІV г. о ) или други обстоятелства, относими към критериите за преценка в интерес на детето при възлагане родителските права на единия от родителите.

Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска касационно обжалване на решение № 260012 от 18.07.2020г по в. гр. дело № 1411/2020г. на Старозагорски окръжен съд

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.