Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Райфайзен (България)“ ЕАД срещу решение от 29.10.2020 г. по ч. гр. д. № 552 /2020 г. по описа на Ловешкия окръжен съд, г. о., с което е потвърдено изцяло решение № 268 /24.07.2020 г. по гр. д. № 1159 /2018 г. на Троянския районен съд, с което е прекратено производството по чл. 51 ЗН, тъй като не са налице изявления на страната Д. Д. Д. в качеството и на майка и законен представител на малолетната и дъщеря Д. К. Г., които да подлежат на вписване по реда на чл. 49, ал. 1 ЗН.

Частният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като съдът отказва защита и съдействие, евентуално неправилно, тъй като по въпроса дали непълнолетният наследник може да направи отказ от наследство има противоречива съдебна практика.

Насрещната страна не е подала отговор на частната жалба.

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:

За да постанови обжалваното решение Ловешкият окръжен съд е приел следното:

Съдът е сезиран от кредитор по реда на чл. 51, ал. 1 ЗН за приемане, респ. отказ от наследство. В случая наследникът е малолетно лице и при действието на чл. 61, ал. 2 ЗН приема наследството само по опис. По отношение на този наследник предвиденият в чл. 61, ал. 1 ЗН преклузивен срок не важи, докато не навърши пълнолетие и може да изрази самостоятелна воля (т. 5 от ТР № 3 /19.12.2013 г. по т. д. № 3 /2013 г. на ОСГК на ВКС).

В случая майката, която е законен представител на малолетното дете, е била уведомена за производството и за определения за приемането на наследството по опис срок. Съгласно практиката на ВКС приемането или отказът от наследство са лични волеизявления, имат строго личен характер.

Като се е позовал на практика на ВКС (определение № 315 /23.06.2015 г. по гр. д. № 3092 /2015 г. на ВКС, I г. о., решение № 149 /12.10.2017 г. по гр. д. № 5526 /2016 г. на ВКС, I г. о., определение № 327 /25.03.2016 г. по гр. д. № 871 /2016 г. на ВКС, III г. о. и определение № 380 /04.10.2016 г. по ч. гр. д. № 3235 /2016 г. на ВКС, III г. о.) въззивният съд е приел, че значението на приемането на наследството по опис, е да ограничи отговорността на недееспособния за задълженията на наследодателя до размера на прието наследство, ако се окаже, че наследството е обременено с повече дългове, отколкото с права, но дори и да не е извършен опис, отговорността остава ограничена и не може да надхвърли размера на полученото имущество – ако не е съставен опис, такъв може да бъде съставен допълнително, включително и по време на принудителното изпълнение, а бездействието на законния представител няма за последица лишаването на недееспособния от наследственото му качество и правото да приеме наследството по опис.

Въззивният съд е приел още, че съгласно чл. 530 и сл. ГПК охранителното производство започва по молба на заинтересованото лице – банката кредитор, като в зависимост от наличие на условия за издаване на искания акт молбата се уважава или отхвърля. Видно от мотивите на първоинстанционния съд, същият е приел, че за банката съществува интерес от иницииране на производството по чл. 51 ЗН, но съдът не може служебно да разпореди вписване или отказ, или приемане на наследството от страна на малолетното дете при бездействието на законния му представител, т. е., че не са налице условия за издаване на акта.

Жалбоподателят се позовава на недопустимост поради липса на правораздаване и на очевидна неправилност, поради това, че съдът въобще не се е произнесъл - не е вписал приемане или отказ от наследство.

Касационно обжалване следва да бъде допуснато по изведения от частния жалбоподател и уточнен от съда по реда на т. 1 от ТР № 1 /2010 г. по т. д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС процесуалноправен въпрос: Когато молбата по чл. 51 ЗН с искане за определяне на срок е подадена от лице с правен интерес, допустимо ли е съдът да прекрати производството със съображения, че наследникът е малолетен, а законният му представител бездейства, а законът предвижда молителят да приеме наследството само по опис?

Частният жалбоподател не сочи практика по изведения въпрос и на настоящия състав такава не е известна, поради което приема, че въпросът има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

По въпроса настоящият състав приема както и въззивният съд, че производството е охранително (по Част VI от ГПК), но за разлика от въззивния съд приема, че не са налице предпоставките за прекратяване на производството поради бездействието на особения представител на малолетния наследник.

Такива предпоставки са предвидени в разпоредбата на чл. 539 ГПК, съгласно която охранителното производство се прекратява, когато бъде оттеглена молбата за издаването на акта (т. 1) или молителят не бъде намерен на посочения адрес (т. 2).

Съгласно разпоредбата на чл. 540 ГПК за охранителните производства освен общите правила на този кодекс се прилагат съответно и правилата на исковото производство, с изключение на чл. 207-266 и чл. 303 – 338. Такова съответно правило е предвидено в разпоредбата на чл. 130 ГПК, което предвижда, че когато при проверка на исковата молба съдът констатира, че предявеният иск е недопустим, той връща исковата молба.

Доктрината и съдебната практика приемат последователно, че допустимостта включва наличието на предпоставки и отсъствието на пречки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск (за охранителното производство на правото на молба).

При изложеното за отговора на правния въпрос настоящият състав намира, че частната жалба е основателна, тъй като в случая въззивният съд не е констатирал и по делото не се установява наличието на предпоставките на чл. 539 ГПК, нито на основание чл. 130 ГПК липсата на някоя от предпоставките или на наличието на някоя от пречките за допустимостта на молбата по чл. 51 ЗН за приемане на наследството по опис.

Аргумент за допустимостта на производството по настоящото дело е и посоченото от частния жалбоподател определение № 133 от 09.11.2020 г. по ч. гр. д. № 3326 /2020 г. на ВКС, II г. о., по което с разпореждане от 10.03.2021 г. на председателя на ВКС е образувано т. д. № 1 /2021 г. на ОСГК на ВКС по правния въпрос: допустимо ли е ненавършило пълнолетие дете да направи отказ от наследство и представлява ли той отказ от права по смисъла на чл. 130, ал. 6 СК, тъй като с него е установено противоречие в практиката на ВКС по въпроса за основателността на молбата, но не по въпроса за нейната допустимост, нито по въпроса за допустимостта на произнасянето на съда по нея, тъй като по нея съдът се е произнасял по същество, като е уважавал или отхвърлял молбата.

Поради изложеното следва да се приеме, че частната жалба е основателна, а обжалваното решение (с характер на определение) и потвърденото с него решение (с характер на определение) на първоинстанционния съд са незаконосъобразни. Те следва да бъдат отменени, а делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по основателността на молбата.

Воден от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА до касационно обжалване решение от 29.10.2020 г. по ч. гр. д. № 552 /2020 г. по описа на Ловешкия окръжен съд, г. о., имащо характер на определение, с което е потвърдено изцяло решение № 268 /24.07.2020 г. по гр. д. № 1159 /2018 г. на Троянския районен съд.

ОТМЕНЯ решение от 29.10.2020 г. по ч. гр. д. № 552 /2020 г. по описа на Ловешкия окръжен съд, г. о. и потвърденото с него решение № 268 /24.07.2020 г. по гр. д. № 1159 /2018 г. на Троянския районен съд, с което е прекратено производството по чл. 51 ЗН.

Връща делото на Троянския районен съд за произнасяне по основателността на молбата.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.