О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 194

гр.София, 18.03.2021 г.

Върховният касационен съд на Р. Б,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

десети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Б

ЧЛЕНОВЕ: Б. И

Д. Д

като разгледа докладваното от Б. И гр. д.№ 3672/ 2020 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Ж. Б. Д. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Благоевградски окръжен съд № 903136 от 13.07.2020 г. по в. гр. д.№ 459/ 2020 г., с което е потвърдено решение на Благоевградски районен съд по гр. д.№ 1440/ 2019 г. и по този начин е отхвърлен предявеният от жалбоподателката против Т. Ф. К. иск, квалифициран по чл. 422 ГПК, за признаване за установено на съществуването на задължение за плащане на сумата 17 000 лв – главница по запис на заповед от 30.09.2016 г., издаден от Т. Ф. К. на Ж. Б. Д. със законната лихва от 05.06.2019 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д.№ 369/ 2019 г. на Благоевградски районен съд.

Жалбоподателката релевира като основание за допускане на обжалването вероятна недопустимост на въззивното решение като постановено по непредявен иск. Вместо да се произнесе по търсената с положителен установителен иск защита, съдът подменил предмета на делото. Недопустимост на въззивното решение жалбоподателката извежда и от обстоятелството, че съдът незаконосъобразно отказал да открие производство по чл. 193 ГПК и отхвърлил искането й за събиране на доказателства за истинността на оспорен документ. Освен това счита, че в обжалваното решение е разрешен в противоречие с практиката на ВКС процесуалноправен въпрос, който при условията на Тълкувателно решение...