О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 181

София, 17.03.2021 година

Върховният касационен съд на Р. Б, първо търговско отделение, в закрито заседание на петнадесети март две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ

изслуша докладваното от съдията Ел.Чаначева търговско дело №1533/2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Е. Х. И. против решение № 916 от 24.04.2020 г. по гр. дело № 4152/2019 г. на Софийски апелативен съд.

Ответникът по касация – ЗАД.”А. Б „ АД, [населено място] не е заявил становище.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – адв. Д. С. е поставила въпроса – „.. за приложението на принципа за справедливост въведен с чл. 52 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя“.Страната е сочила, че този въпрос бил решен от въззивния съд в противоречие с тълкувателна и казуална практика, общо изброена, като е интерпретирана кратка част от т. 11 ППВС № 4/68г. Поставен е въпросът-„ … за задължението на въззивния съд да обсъди представените по делото относими към спора доказателства“.Страната е изброила актове на ВКС и лаконично е направила оплакване, че съдът не обсъдил всички доказателства „описани в касационната жалба“, поради което приел за преодолян депресивния симптом. Други доводи не са развити.

Касаторът Е. И. не обосновава довод за приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК....