Производството е по чл. 274, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Красикапласт” АД, [населено място] срещу определение № 260110 от 18.11.2020г. по ч. т.д. № 699/2020г. на Пловдивски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частната жалба на дружеството срещу определение № 1041 от 28.05.2020г. по т. д. № 676/2011г. на Окръжен съд Пловдив в частта му, с която е разрешено на синдика – К. П. И., да се разпореди от особената сметка на длъжника със сумата 600 лева, представляваща текущо възнаграждение за синдика за м. април 2020г., и със сумата 100 лева, направени от синдика разходи за държавна такса по административни дела.

Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение на окръжния съд има императивен характер на определение по чл. 729 ТЗ – одобряване на сметка за разпределение, и поради това подлежи на обжалване съгласно чл. 729, ал. 3 ГПК. Излага съображения, че с оглед разпоредбите на чл. 711, ал. 1, т. 5 ТЗ и чл. 729 ТЗ на обжалване по реда на чл. 613а, ал. 3 ТЗ подлежи всяко определение на съда по несъстоятелност, което се отнася до разпореждане с осребрено в лева имущество от особената банкова сметка на длъжника. Навежда доводи, че отричането на правото му на частна жалба срещу определението на съда по несъстоятелност, с което е разрешено на синдика да се разпореди със средства от особената сметка, нарушава правото му на собственост, гарантирано от чл. 1, ал. 1 от Допълнителния протокол № 1 към ЕКПЧОС и чл. 17, ал. 1 ХОПЕС, и обуславя правния му интерес да обжалва определението.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК от легитимирана страна, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК.

Частната жалба е неоснователна.

Въззивният съд е сезиран с частна жалба от длъжника „Красикапласт“ АД – в несъстоятелност срещу определение, съдържащо разрешение по чл. 658 ал. 1, т. 9 от ТЗ – с което се разрешава на синдика да се разпореди от особената сметка на длъжника със сумата от 600лв. – възнаграждение на синдика, и със сумата 100 лева, направени от синдика разходи за държавна такса по административни дела. В обжалваното определение въззивният съд е изложил съображения, че разпоредбата на чл. 613а, ал. 1 ТЗ е ясна и не може да се тълкува разширително, като посочва конкретно и изчерпателно подлежащите на обжалване актове на съда по несъстоятелността. Посочил е, че съгласно разпоредбата на чл. 613а, ал. 3 ТЗ извън случаите по ал. 1 постановените от окръжните съдилища актове в производството по несъстоятелност подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд по съответния ред от ГПК (Г. П. К). Поради това е приел, че по отношение обжалваемостта на постановения акт ще са приложими разпоредбите на ГПК. Намерил е, че постановеното определение не попада в нито една от хипотезите на чл. 274 ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК – същото не е преграждащо по-нататъшното развитие на делото и обжалването му не е изрично посочено в закона. С оглед етапа от производството по несъстоятелност и искането, с което е сезиран съдът по несъстоятелността и по повод на което искане е постановено обжалваното определение, както и с оглед изразената воля на съда, е счел за неоснователна тезата на жалбоподателя, че се касае за акт на съда, постановен по реда на чл. 729 от ТЗ. Добавил е, че от жалбата не може да се изведе и правен интерес от обжалване на постановеното определение, доколкото липсват конкретни доводи за нарушаване на реда за удовлетворяване. Посочил е, че обжалваното определение притежава именно правните характеристики на акт по чл. 658 ал. 1, т. 9 от ТЗ, във вр. с чл. 661 ал. 1, пр. 1-во, във вр. с. ал. 3 от ТЗ /като съгласно последната разпоредба, текущото възнаграждение се изплаща ежемесечно/ и за този акт законът не предвижда процесуална възможност за обжалване, като не е и от категорията „преграждащи развитието на делото“ актове.

Обжалваното определение е правилно.

Правото на синдика да получи възнаграждение за работата си – текущо и окончателно, е уредено в чл. 661, ал. 1 ТЗ, като в ал. 3 е предвидено, че текущото възнаграждение на синдика се изплаща ежемесечно. Изплащането му е обусловено от наличието на свободни парични средства в масата на несъстоятелността, а съгласно чл. 658, ал. 1, т. 9 ТЗ - и от разрешение на съда по несъстоятелност за разпореждане със средствата на несъстоятелния длъжник. Когато средствата в масата са недостатъчни за покриване на разноските за производството по несъстоятелност и не позволяват синдикът да получи плащане на възнаграждението си на падежа в рамките на определен период от време, удовлетворяването на вземането за текущо възнаграждение е възможно след попълване на масата със средства от осребряване на имущество на длъжника. В този случай, при наличие и на други кредитори с подлежащи на удовлетворяване вземания с поредност по чл. 722, ал. 1, т. 1 и т. 2 ТЗ и/или на вземания за разноски по т. 3 на чл. 722, ал. 1 ТЗ, различни от възнаграждението на синдика, съдът по несъстоятелност следва да изготви сметка за разпределение по чл. 721 ТЗ и едва след одобряването й с определение по чл. 729 ТЗ, синдикът може да получи плащане на полагащото му се за съответния период възнаграждение. Съгласно т. 9 от Тълкувателно решение № 1/2017 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС изготвянето на сметка за разпределение е необходимо и ако средствата от реализация на имуществото, предоставено за обезпечение на кредитор, ще се ползват и за покриване на разноските по несъстоятелността.

Изводът на въззивния съд, че определението, с което съдът по несъстоятелност е разрешил на синдика на „Красикапласт“ АД /н./ да се разпореди със средства от особената сметка на длъжника с цел получаване на полагащото му се за м. май 2020 г. текущо възнаграждение и заплащане на държавна такса по административни дела, няма характер на определение по чл. 729 ТЗ и за него е неприложим режимът за обжалване по чл. 729, ал. 3 ТЗ, е законосъобразен. Към момента на постановяване на определението в масата на несъстоятелността е имало налични парични средства, позволяващи изплащане на възнаграждението за съответния месец и на разходи за държавна такса по заведени дела като текущ разход за производството по несъстоятелност съобразно правилото на чл. 658, ал. 1, т. 9 ТЗ. Частният жалбоподател не твърди и не е обосновал наличието на която и да било от разгледаните по-горе хипотези, в които удовлетворяването на вземането за текущо възнаграждение на синдика би било предпоставено от изготвяне на сметка /частична/ за разпределение по чл. 729 ТЗ. При липса на предпоставки за разпределение на осребрено имущество за удовлетворяване на вземания на други кредитори с поредност по чл. 722, ал. 1, т. 1 – т. 3 ТЗ и наличие на свободни парични средства в масата на несъстоятелността, изготвянето на сметка за разпределение само за текущото възнаграждение на синдика не е необходимо.

Предвид изложеното обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Върховен касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 260110 от 18.11.2020г. по ч. т.д. № 699/2020г. на Пловдивски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: