Производството е по чл. 280 и сл. ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца М. М. срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд относно отхвърлената част (за разликата над 24000 лв. до 50000 лв.) от предявения иск по чл. 226, ал. 1 КЗ отм. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“, с изложени оплаквания за неправилност и искане за отмяната му със съответните последици.

Ответникът ЗАД „Б. В. И Груп“ АД оспорва жалбата.

По допускането на касационно обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

1. Очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК е налице при установими от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, или е приложена несъществуваща или отменена норма, или грубо са нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.

В разглеждания случай от мотивите на обжалваното решение, относими към обжалваната част, не се установява да е налице очевидна неправилност в посочения по-горе смисъл. Решението нито е явно необосновано при грубо нарушаване на правилата на формалната логика, нито се основава на приложение на несъществуваща или отменена норма или приложение на норма в смисъл, противоположен на действителния. Поради това основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК не е налице.

2. Поставените от жалбоподателя въпроси относно извършената от въззивния съд оценка на доказателствата относно вида, степента и продължителността на претърпените от жалбоподателя болки и страдания не отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото по никакъв начин не са обосновани (чрез посочване на конкретни доказателства, които въззивният съд да е бил длъжен, но да не е обсъдил). Изложените в това отношение доводи представляват оспорване на правилността на фактическите изводи на въззивния съд, която обаче е извън предмета на настоящата фаза на касационното производство.

3. Не обосновават допускане на касационно обжалване и изложените от жалбоподателя въпроси относно наличието на съпричиняване, доколкото същите са от фактическо, а не правно естество, и даденият от въззивния съд отговор в това отношение е основан на приетите за установени конкретни обстоятелства по делото.

4. Касационно обжалване обаче следва да бъде допуснато по останалите формулирани от жалбоподателя въпроси, които съгласно т. 1 от ТР № 1/2009 г. на ВКС-ОСГТК следва да бъдат обобщени във въпроса относно критериите за справедливост на обезщетението за неимуществени вреди по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Същият е пряко свързан с решаващите мотиви на въззивния съд и по него е установена практика на ВКС, за проверка на съобразяването с която касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Държавна такса не се дължи предварително на основание чл. 83, ал. 2 ГПК.

С тези мотиви съдътОПРЕДЕЛИ:Допуска касационно обжалване на решение № 2057/08.08.2019 г. по гр. д. № 898/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд, в обжалваната от ищеца М. М. част.

Делото да се докладва за насрочване.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: