Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Р. И. В., подадена чрез пълномощник срещу заповед № РД-26-340 от 15.05.2017 г. на министъра на отбраната, с която на основание чл. 12, ал. 1 във връзка с чл. 2 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл) е прекратено служебното му правоотношение на длъжността "постоянен секретар на отбраната". Поддържат се доводи за нищожност на оспорената заповед и алтернативно се иска отмяната й като незаконосъобразна.
Ответникът, чрез процесуален представител счита жалбата за неоснователна по съображения в писмено становище.
Настоящата инстанция намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срок и от активно легитимирано лице. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното:
Заповедта е издадена от компетентен орган, в изискумата се форма и при липса на процесуални нарушения. Не се констатира и твърдяното нарушение на материалния закон, като приложимата за спора нормативна уредба е Законът за отбраната и въоръжените сили на РБ, в действащата му редакция съгласно ДВ, бр. 103 от 27.12.2016 г. и ЗДСл в редакцията му съгласно ДВ, бр. 105 от 30.12.2016 година.
Установява се от приложените писмени доказателства по делото, че жалбоподателят е бил кадрови военнослужещ до 27.01.2017 година. Със заповед № РД-26-264/15.03.2017 г. е назначен за първи път на държавна служба като цивилно лице на длъжността главен експерт в отдел "Отбранително-мобилизационна подготовка и Държавен военновременен план" в дирекция "Планиране, програмиране и бюджет" в МО, от която длъжност е освободен на основание чл. 103, ал. 1, т. 1 от ЗДСл (по взаимно съгласие), считано от 01.04.2017 година. Със заповед № 282/31.03.2017 г. на основание чл. 9 и чл. 12, ал. 1 от ЗДСл във връзка с чл. 79 от ЗОВСРБ е назначен, считано от 01.04.2017 г. за държавен служител на длъжността "постоянен секретар на отбраната", длъжностно ниво 2 по Класификатора на длъжностите...