Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на земестник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност" против решение № 9639 от 19.07.2017 г., постановено по адм. д. № 2813/2016 г. по описа на Върховния административен съд. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение.

Ответникът – [фирма] не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е частично основателна, като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение тричленният състав на Върховния административен съд отменя решение №780-ПД/01.10.2015г. на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор и ръководител на управление "Надзор на инвестиционната дейност", с което на [фирма] е наложена принудителна административна мярка, с която дружеството е задължено да не подлага на гласуване т. 1, 2, 4 и 5 от дневния ред на извънредното общо събрание на акционерите, насрочено за 02.10.2015 г. съответно за 20.10.2015 г., при условията на чл. 115, ал. 12 от Закон за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК), като съдържанието им е подробно описано в административния акт.

ПАМ е наложена на основание чл. 212, ал. 1, т. 1 ЗППЦК за нарушение на чл. 115, ал. 2 и чл. 114а, ал. 1, изр. 2 ЗППЦК.

Законосъобразен и обоснован е изводът на съда, че дружеството не извършва нарушение на чл. 115, ал. 2 ЗППЦК във вр. с чл. 223, ал. 4, т. 5 ТЗ, а именно, че поканата за свикване на извънредно общо събрание на акционерите не съдържа дневен ред на въпросите, предложени за обсъждане, както и конкретни предложения за решения. Видно от приложената по делото покана за свикване на общото събрание е, че същата съдържа задължителните реквизити на закона, като към материалите за провеждане на общото събрание е приложено решение на съвета на директорите на дружеството, което посочва съществените условия по сделката, включително срок, страни, предмет и стойност. Решението на съвета на директорите е неразделна част от материалите по дневния ред на извънредното общо събрание на акционерите, разгласени по предвидения за това в закона ред, като достъпът до тях е предоставен на акционерите съобразно обявлението в поканата за свикване на общото събрание. Следователно правото на информираност на акционерите не е нарушено, поради което като прави извод за незаконосъобразност на наложената ПАМ по отношение на описаното нарушение, което не е осъществено съдът постановява съдебен акт в съответствие с материалния закон. Следва да се отбележи и, че правилно съдът приема, че съобщаването на оспорения административен акт е връчен на дружеството на 05.10.2015 г., което е установено с приложената по делото обратна разписка. Твърдението на касатора, че административният акт е съобщен на дружеството по реда на чл. 61, ал. 2 АПК е неоснователно, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 213, ал. 2 ЗППЦК (в приложимата й редакция към момента на съобщаването на административния акт) уведомяванията и съобщенията в производството по ал. 1 – по прилагане на ПАМ, могат да се извършват и с препоръчано писмо с обратна разписка, с телеграма, по телефона или факса, като липсва уведомяване по електронен път. Именно от една от законоустановените възможности се е възползвал административния орган и е уведомил дружеството за налагане на ПАМ с писмо с обратна разписка. В подкрепа на тези изводи е и последващата редакция на чл. 213, ал. 2, съгласно която уведомяванията и съобщаванията в производството по ал. 1 се извършват по реда на чл. 61, ал. 2 АПК, регламентиращ и отправяне на писмено съобщение, включително чрез електронна поща, която възможност обаче към момента на връчване на административния акт не е съществувала.

В останалата част обжалваното съдебно решение е постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила.

За да наложи ПАМ в останалата й част, а именно да задължи дружеството да не подлага на гласуване т. 4 и 5 от дневния ред на извънредното общото събрание, регулаторният орган приема, че е осъществено нарушение на чл. 114а, ал. 1, изр. 2 ЗППЦК. В обжалваното решение липсват каквито и да било фактически установявания и съответните мотиви за незаконосъобразност на оспорения административен акт в тази му част. Липсата на мотиви препятства настоящата инстанция да упражни касационен контрол за правилност на решението в тази му част, поради което същото следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане в тази му част от друг състав на съда.

Предвид изхода на спора следва да се отмени решението и в частта му за разноските, които следва да се присъдят с оглед изхода на спора в първоинстанционното производство като се вземе предвид и се обсъди и направеното възражение от процесуалния представител на административния орган за прекомерност на разноските.

По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 9639 от 19.07.2017 г., постановено по адм. д. № 2813/2016 г. по описа на Върховния административен съд в ЧАСТТА МУ, с която е отменено решение №780-ПД/01.10.2015г. на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор и ръководител на управление "Надзор на инвестиционната дейност", В ЧАСТТА МУ, с което на [фирма] е наложена принудителна административна мярка, с която дружеството е задължено да неподлага на гласуване т. 4 и 5 от дневния ред на извънредното общо събрание на акционерите, насрочено за 02.10.2015 г. съответно за 20.10.2015 г., както и в частта му, с която е осъдена Комисията за финансов надзор да заплати на [фирма] сумата 2050 лв., представляваща направени по делото разноски.

Връща делото в отменена му част за ново разглеждане от друг състав на Върховния административен съд, седмо отделение. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване.