Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от И. А. М. срещу Решение № 96 от 16.11.2016 г., постановено по адм. д. № 95 по описа за 2016 г. от Административен съд - Търговище.

В касационната жалба се поддържа, че решението, предмет на контрол, е постановено при наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушения на материалния закон и необоснованост. Отправя се искане за отмяната на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да бъде отменена Заповед № З-16-596. от 13.06.2016г.

Ответникът - Кметът на О. П, не е изразил становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите в жалбата и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение АС - Търговище в производство по чл. 46, ал. 5 от ЗОС (ЗАКОН ЗА ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ) /ЗОС/ е отхвърлил жалбата на касаторката срещу заповед № З-16-596. от 13.06.2016г. на кмета на община – Попово, с която на основание чл. 65 ЗОС вр. чл. 8, ал. 1, т. 4 и т. 8 от Наредба за реда и условията за установяване на жилищни нужди, за настаняване под наем и разпореждане с общински жилища, е прекратено наемното правоотношение с И. М.- наемател на общински...