Образувано е по касационната жалба на главния директор на ГД "Управление на териториалното сътрудничество"/УТС/ към Министерството на регионалното развитие и благоустройството /МРРБ/ и ръководител на Програма ФАР, подадена чрез пълномощник, против решение №1828 от 20.03.2017 г. по адм. д.№6026/2016 г. на Административен съд София-град, с което съдът е отменил писмо изх.№99-00-2-2850/ 26.05.2016 г. за налагане на финансова корекция на О. Р и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. Според касатора решението е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Касационният жалбоподател твърди, че съдът не е обсъдил в съвкупност доказателствата по делото; не ги е подвел под приложимите правни норми, а неправилно е приел, че за производството по установяване на нередност и възстановяване на средства по доказана нередност от европейския донор по Програма ФАР е приложим Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/. Счита, че съдът неправилно е съобразил доказателствата и във връзка с мотивите за приложението на давностните срокове не е отчел обстоятелството, че многогодишната програма не е приключила. По подробно изложени в жалбата съображения иска отмяна на решението. Претендира разноски.
О. О. Р, чрез пълномощник, счита касационната жалба за недопустима като подадена от ненадлежна страна. Не изразява становище по съществото на спора.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното:
Предмет на съдебна проверка пред първоинстанционния съд е писмо изх.№99-00-2-2850/ 26.05.2016 на главния директор на ГД "УТС" при МРРБ и ръководител на Програма ФАР до О. Р. С него издателят на акта е посочил, че във връзка с разследване на нередност от ОЛАФ по грантов договор BG 2004/016-782.01.06.03.14 "Развитие на културния туризъм и човешките ресурси в Рудозем и Ксанти", финансиран по Програма ФАР, изпълняван от О. Р, с обект на проверка договор с предмет "Изпълнение на строително-монтажни работи за изграждане на туристическа пътека "Кичика-Козник" и туристическа пътека "Циганско градище-Съдилишето", сключен между О. Р и [фирма], на общината е определена корекция 100% от разходите по дейност 8 от грантовия договор, в размер на 59 078, 87 лв.
Административният съд София-град е приел, че ЗУСЕСИФ е приложим по отношение процедурите по администриране на нередности по фондове, инструменти и програми, съфинансирани от ЕС. Приел е, че оспореното писмо представлява индивидуален административен акт, с който пряко и непосредствено се засягат права и интереси на адресата. Заключил е, че при издаването му органът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, разписани в ЗУСЕСИФ. Без да установи и анализира релевантната за спора фактическа обстановка, без да обсъди представените по делото доказателства, съдът е направил извод за незаконосъобразност на оспорения акт. Мотивирал е правното си заключение с допуснато съществено нарушение на процедурата по ЗУСЕСИФ, липса на мотиви за размера на определената корекция от 100%. Според съда, органът не е съобразил и приложимата обща давност, в рамките на която да бъде изисквано от органа възстановяване на суми по установената нередност, като се е позовал на Регламент 2988/95 /във връзка със специалния срок по чл. 171 ДОПК/.
Така мотивиран, съдът е отменил оспореното писмо и е върнал преписката на административния орган с указания да изложи мотиви към волеизявлението си, да обсъди възраженията на бенефициера, като гарантира правото му на участие в производството, както и да изясни характера на корекцията - дали представлява нередност или е недопустим разход. Решението е неправилно.
Оспореното пред първоинстанционния съд писмо изх.№99-00-2-2850/ 26.05.2016 г. на ръководителя на Програма ФАР е индивидуален административен акт, засягащ пряко и непосредствено права и законни интереси на неговия адресат О. Р. То е издадено в процедура по установяване на нередност във връзка с извършена проверка от службите на ОЛАФ на грантов договор BG 2004/016-782.01.06.03.14 "Развитие на културния туризъм и човешките ресурси в Рудозем и Ксанти", финансиран по Програма ФАР, изпълняван от О.Р.О на проверката е договор с предмет "Изпълнение на строително-монтажни работи за изграждане на туристическа пътека "Кичика-Козник" и туристическа пътека "Циганско градище-Съдилишето", сключен на 6.03.2008 г. между О. Р и [фирма].
От данните по преписката се установява, че между Европейската комисия и Р. Б е сключен финансов меморандум - Програма ФАР за трансгранично сътрудничество между България и Гърция. С анекси към него са уредени и правилата за възлагане на обществени поръчки от бенефициера на безвъзмездната финансова помощ в контекста на външните действия на ЕО. По тази програма, през м. ноември 2006 г. е сключен договор за безвъзмездни средства №BG 2004/016-782.01.06.03.14 между МРРБ и О. Р "Развитие на културния туризъм и човешките ресурси в Рудозем и Ксанти", финансиран по Програма ФАР. От анализа на приложените по делото доказателства, придружени с легален превод на български език, се установява, че при проверка от ОЛАФ на грантовия договор са установени нередности по договора, сключен между О. Р и [фирма]. Органът е констатирал, че условията на договора са нарушени чрез неправомерно използване на подизпълнител, без изпълнителят по договора да е декларирал това. Установен е конфликт на интереси, изразяващ се в сключване на договор с подизпълнител [фирма] по искане на другата страна - О.Р.С така, препоръките на [фирма] са дадени от Консорциум "Жива вода", който е основан от избрания за изпълнител на поръчката [фирма]. Проверяващият орган е установил конфликт на интереси, който е определен като недопустим и който сериозно накърнява финансовия бюджет на ЕО. Тъй като европейският орган е изискал пълно възстановяване на сумата по договора, платена с европейски средства, след приключване на нередността ръководителят на Програма ФАР е определил финансова корекция на възложителя по договора О. Р от 100 %.
С оглед изложеното от фактическа страна в оспорения акт, съдът не е проявил процесуална активност да събере всички относими към спора доказателства, не е указал доказателства, представени на английски език, да бъдат придружени с легален превод на български език.
В така проведената процедура е неприложим ЗУСЕСИФ.Аистративното производство е за установяване и администриране на нередности.
Наредба за определяне на процедурите за администриране на нередности по фондове, инструменти и програми, съфинансирани от Европейския съюз регламентира процедурите по администриране на нередностите по фондове, инструменти и програми, съфинансирани от Европейския съюз, които включват процедурите по: а) администриране на сигнали за нередност; б) администриране на нередности (установяване, регистриране, докладване, корективни действия, последващо проследяване и приключване), и в) контрол върху предходните две процедури.
Наредбата е акт в изпълнение на задължението на държавата по чл. 325 (1) и (3) от ДФЕС (Договора за фунцкиониране на Европейския съюз) (ДФЕС) за борба с измамите и всяка друга незаконна дейност, която засяга финансовите интереси на Съюза, в т. ч. за предприемане на мерки и тясно и редовно сътрудничество между компетентните власти за защита на финансовите интереси на Съюза. Наредбата, в съответствие с чл. 8 на Регламент (ЕО, Евратом) №2988/95 на Съвета от 18.12.1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (Регламент 2988/95), създава националната нормативна уредба за администриране на нередностите с цел гарантиране на редовността на сделките, включващи финансовите интереси на Съюза.
Наредбата регламентира процедурите за администриране на нередности по фондове, инструменти и програми на Европейския съюз в съответствие с чл. 1 (4) Регламент №2988/95. Видно от предмета на нормативния акт, той има за цел да установи ред за администриране, т. е. за управление, за ръководство на процеса по установяване на нередностите. Тя няма за предмет да регламентира конкретните правни последици от установена нередност за конкретния правен субект, извършител на нередността. Визираното в чл. 28, т. 2 правомощие на компетентните органи да предприемат корективни действия при установена нередност е в изпълнение на задължението на държавата (и нейните органи), установено в чл. 70 (1) (б), чл. 96 (1) и (2) от Регламент №1198/2006, които с оглед на чл. 288 (2) ДФЕС имат пряко действие.
Наредбата е насочена към компетентните органи, като създава задължения за тях и установява механизма на тяхното взаимодействие. Последното е гаранция и за държавата, че всеки един получен сигнал за нередност ще бъде надлежно проверен и в съответствие с резултата от проверката ще бъдат предприети необходимите действия за защита финансовите интереси на Съюза.
Наредбата регламентира процедури относно различните етапи на администриране на нередностите. Процедурата по глава трета „Администриране на нередност“, включва установяване на нередност, докладване на нередност, корективни действия и проследяване на нередност и приключване на нередност. Установяването на нередност става с акта по чл. 14, ал. 1 на органа по чл. 13, ал. 1 от Наредбата, а регистрирането на нередност – чрез действията по чл. 14, ал. 3 от Наредбата. След като органът е установил и регистрирал нередност е длъжен, с оглед на чл. 28, ал. 1, т. 2 от Наредбата, да предприеме корективни действия за доброволно или принудително възстановяване на средствата, предоставени като безвъзмездно финансиране.
Наредбата не регламентира вида на корективните действия по смисъла на чл. 28, ал. 1, т. 2, нито правните последици за бенефициера от тези действия и средствата за правна защита срещу тях. Актът, който пряко засяга права и законни интереси на бенефициера е актът, който компетентният орган издава в изпълнение на правомощието си по чл. 28, т. 2 от Наредбата.
Неприложимостта на ЗУСЕСИФ не обосновава извод за липса на задължение на УО да обективира волеизявлението си за налагане на ФК в писмена форма. В конкретната хипотеза УО е издал писмен акт - оспореното писмо.
Административният съд е следвало да изиска решението за регистриране на нередност и докладите за констатираната нередност, за да бъдат съобразени с изложените в писмото фактически основания за налагане на корекцията. Доколкото ЗУСЕСИФ е неприложижим в случая, не подлежи на обсъждане задължението на УО по този закон с правно основание чл. 73, ал. 2 от същия закон.
Касационният състав не споделя мотивите на първоинстанционния съд досежно погасителната давност, тъй като в случая не се касае за производство по събиране на валидно изискуемо вземане, а за проверка на основанието за възникването му, в резултат на изпълнението на многогодишна програма, която няма данни да е приключила.
Съдът, тъй като не е изяснил поцедурата по издаване на акта съобразно изложените в писмото мотиви и представените по делото доказателства, от една страна, е развил съображения във връзка с изтекла погасителна давност /без възражения на адресата/, от друга, е върнал преписката на АО с указания да мотивира акта си, да осигури процесуална гаранция на адресата да защити права си, както и да изясни основанието за връщане на сумата - дали е нередност или недопустим разход, като се е позовал на неотносимото за конкретния казус заключение на съдебно-техническа експертиза.
Ето защо касационният състав приема решението за постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон, поради което като неправилно подлежи на отмяна. Делото следва да бъде върнато на АССГ за ново разглеждане, при което съдът да попълни преписката с вкички относими към спора доказателства /с легален превод на български език/, да провери законосъобразността на административния акт като издаден в процедура по установяване на нередност.
Неоснователно е възражението на касационния ответник за недопустимост на касационното производство, тъй като касационната жалба е подадена от ненадлежна страна. С молба от 12.06.2017 г. издателят на акта, който е надлежно конституиран като ответник пред първоинстанционния съд - главният директор на ГД "Управление на териториалното сътрудничество" към Министерството на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Програма ФАР, е отстранил допуснатата в касационната жалба неточност. Воден от горното, Върховният административен съд РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №1828 от 20.03.2017 г., постановено по адм. д.№6026/2016 г. по описа на Административен съд София-град.
ВРЪЩА делото на друг състав на същия съд за ново произнасяне съобразно дадените в обстоятелствената част на решението указания по тълкуването и прилагането на закона.
Решението е окончателно.