Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцедуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на С. П. С. от [населено място], чрез пълномощника й адв. В., срещу решение № 1641 от 26.08.2016 г., постановено по адм. д. № 939/2015 г. по описа на Административен съд – Пловдив. С посоченото решение съдът е отхвърлил жалбата на С. П. С. против решение № РД-74/20.03.2015 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е отхвърлена жалба вх. № МП-15261/25.02.2015 г. и е потвърдено разпореждане № 5401034591/31.10.2014 г. на ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив.

Навеждат се доводи за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон – касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът – директорът на ТП на НОИ – Пловдив, чрез процесуалния представител юрк. К. В. – М., изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна.

Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд – Пловдив е отхвърлил оспорването на С. П. С. против решение № РД-74/20.03.2015 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е отхвърлена жалба вх. № МП-15261/25.02.2015 г. и е потвърдено разпореждане № 5401034591/31.10.2014 г. на ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив относно отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 5, ал. 4 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР)на КСО. Съдът е приел, че в случая не може да намери приложение чл. 99, ал. 3 от КСО, която касае изменение на разпореждането от датата на отпускане на пенсията, а в настоящия случай правото на пенсия при условията на...