Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Т. М., гражданин на А., против решение № 6066/04.10.2016 г., постановено по адм. дело № 6211/2016 г. по описа на Административен съд – София-град с доводи, че е неправилно, немотивирано и постановено в нарушение на процесуалните правила. Моли решението да бъде отменено, ведно със законните последици.

Ответната страна – Председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет, чрез юрисконсулт П., оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът е обсъдил подробно фактическата обстановка по делото, свързана с историята на касатора, както и доказателствата, относими към ситуацията в А.. Не са налице основанията по чл. 8 и 9 ЗУБ. Наведените причини не представляват ново основание по смисъла на чл. 9, ал. 8 ЗУБ, а именно „други причини от хуманитарен характер“ – дългосрочното пребиваване в страната не е новонастъпило обстоятелство и е извън предмета на закона.

Върховният административен съд - III отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

С посоченото решение е отхвърлена, като неоснователна, жалбата на Т. М., гражданин на А., против решение № 3296/26.05.2016 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ (ЗАКОН ЗА УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ) е отхвърлена молбата му за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.

За да постанови обжалвания резултат, съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган при спазване на установената в закона писмена форма. Съдът е установил, че молбата на чужденеца е последваща по смисъла...