Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на сдружение [ЮЛ], ЕФН [ЕГН], седалище и адрес на управление [населено място], [улица], вх.Б, представлявано от Г. П., против решение № 7799 от 08.12.2016 г. по адм. дело № 6289/2016 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на сдружението против писмо изх. № 94-626/01.04.2016г. на заместник-министър на земеделието и храните.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебния акт и постановяване на ново решение, с което да се отмени оспореното писмо.

Ответникът по жалбата - заместник-министър на земеделието и храните изразява становище за неоснователност на жалбата.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за недопустимост на обжалваното решение. Поддържа, че жалбата на сдружението представлява сигнал, а писмото на заместник-министъра отговор на сигнал. Счита, че решението като недопустимо следва да бъде обезсилено на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, а производството по делото прекратено.

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

При разглеждането й по същество, съдът констатира следното:

С решение № 7799 от 08.12.2016 г. по адм. дело № 6289/2016 г. Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на сдружение [ЮЛ] против писмо изх. № 94-626/01.04.2016г. на заместник-министър на земеделието и храните. Първоинстанционният съд е приел, че с оглед целите на сдружението, които се установяват от представеното удостоверение от 18.01.2016г. по ф. д. № 4273/2001г. на Софийски градски съд, VІ-8 състав следва да се приеме, че сдружението представлява засегната общественост по смисъла на т. 25 от същия § 1 от ДР на ЗООС и поради това има правен интерес да обжалва писмото, в което е обективиран отказ по направеното искане на сдружението да бъдат заличени регистрации на две ферми и обезсилване на удостоверенията им по чл. 138, ал. 1, т. 2 от ЗВМД (ЗАКОН ЗА ВЕТЕРИНАРНОМЕДИЦИНСКАТА ДЕЙНОСТ). Решението е недопустимо.

Съдът погрешно е квалифицирал предмета на делото и е приел, че е налице годен за оспорване административен акт - в случая писмо изх. № 94-626/01.04.2016г. на заместник-министър на земеделието и храните, с което жалбоподателят се уведомява, че животновъден обект с рег.№ 6063А-0180, собственост на фирма [фирма] се намира в землището на [населено място], обл.С. З и е регистриран съгласно изискванията на чл. 137 от Закон за ветеринаромедицинската дейност/ЗВД/. Животновъден обект № [номер] се намира в землището на [населено място], обл.Варна и същият е регистриран по реда на чл. 137 от ЗВД. Посочено е, че при отглеждането на животните в два аобекта се спазват всички изисквания посочени в Наредба № 2/11.02.2009 г. за условията за отглеждането на космат и пернат дивеч в животовъдни обекти, съобразени с неговите физиологични и поведенчески особености, и не съществува забрана за отглеждането на „американска норка“. Видът животни, отглеждани в обекта - норки, попада в обхвата на определението „животни“ по ЗВД. Всички нужни разрешения за проектиране и изпълнение на обекта са налични. При отглеждането на животните се спазват всички изисквания, посочени в Наредба № 2/11.02.2009 г. Изрично е посочено, че в момента като видове с инвазивен характер са признати описаните в преамбюл /14/ на Регламент/ЕС/ № 1143/2014 г. на Европейския парламент и на съвета от 22.10.2014 г. относно предотвратяване и управлението на въвеждането и разпространението на инвазивни чужди видове, и американската норма не е сред тях.

Това писмо е постановено след извършена проверка и по жалба на сдружение [ЮЛ], с която се иска предприемането на необходимите действия за заличаване на регистрациите на посочените две ферми за норки и обезсилване на удостоверенията им по чл. 138, ал. 1, т. 2 от ЗВД, като е заявено уведомяване за предприетите действия.

Волеизявлението на отделни правни субекти, в които се твърди наличие на факти, съставляващи нарушения на нормативни актове следва да се разглеждат като сигнали по смисъла на Раздел III от АПК, защото по тях органите на държавна власт следва да вземат отношение, но не и да се произнасят с индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Тази рамка е обусловена от същественото различие при възникнали административни правоотношения, когато лицето, сезирало административния орган притежава право да му бъде издаден искания акт, на което съответства задължението на органа да издаде такъв и ситуация, при която сезиращото лице не притежава такова индивидуално право, а иска органът по принцип да изпълни свои задължения. Извършването на проверка и издаването на акт по чл. 138 от ЗВМД при констатиране на обстоятелства, предвидени в закона, е задължение на административния орган, произтичащо от възложените му със закон правомощия, а не задължение, което произтича от съществуването на определен кръг лица, които да поискат от него изпълнение на определени действия или издаване на административен акт с конкретно съдържание.

В случая изложеното за засегната общественост по смисъла на § 1, т. 25 от ДР ЗООС не формира правен интерес от издаване на акт. Освен това заместник министърът на земеделието не притежава правомощие за издаване на индивидуален административен акт извън произнасянето му по реда на чл. 119 и сл. от АПК, когато е налице сигнал, подаден до орган, който непосредствено ръководи и контролира органите, за чиито действия се съобщава. В този смисъл следва да се разглежда и заповедта от 25.02.2016 г. за възлагане на правомощия на зам. министъра съгласно ЗАдм. Поради това е без значение и регистрацията на сдружението за цели, посочени в удостоверението за актуално състояние. Съгласно чл. 137, ал. 8 от ЗВМД регистрацията е безсрочна, но при условията на чл. 138, ал. 2 се заличава, а удостоверението се обезсилва. При извършени нарушения по чл. 138, ал. 1, т. 2, които се поддържат от сдружението, заповед се издава от директора на ОДБХ, който е и органът, който извършва регистрацията. При тази нормативна уредба се обосновава извод, че заличаване на регистрация се извършва от компетентния административен орган, който е определен от закона. Това се отнася и до отказ да се извърши заличаване на регистрация и обезсилване на удостоверение.

От друга страна поведението на собственика на животновъдните обекти се контролира от ОДБХ по силата на законово задължение на тази администрация и съответните лица имат правото да сигнализират органите по мл. 119 от АПК, но не и пряко да искат да предприемат конкретни действия или да издадат административни актове. В случая се касае за писмо, постановено след извършена проверка по подаден сигнал, което съгласно чл. 124, ал. 2 АПК не подлежи на обжалване.

Съдът е постановил своя съдебен акт по недопустима жалба в недопустимо производство и затова и съдебното решение е недопустимо. Макар и да няма такова оплакване в касационната жалба, на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, касационният съд следи служебно за допустимостта на решението.

С оглед изложеното, решението на Административен съд София-град следва да бъде обезсилено изцяло и вместо него постановено друго, с което на основание чл. 221, ал. 3, предл. първо от АПК, образуваното съдебно производство да бъде прекратено.

Воден от горното, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 7799 от 08.12.2016 г. по адм. дело № 6289/2016 г. на Административен съд София-град и вместо него постановява:

О. Б. Р. жалбата на сдружение [ЮЛ] против писмо изх. № 94-626/01.04.2016г. на заместник-министър на земеделието и храните

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 6289/2016 г. по описа на Административен съд София-град. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.