Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Администратнивнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Г. К. З. срещу решение № 2177 от28.12.2016 г. по адм. д. № 1338/2016 г. на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу принудителна административна мярка по чл. 171, т. 5, б. ”б” от ЗДвП - преместване на паркирано пътно превозно средство - лек автомобил марка „Мазда“ с рег. [рег. номер на МПС], без знанието на неговия собственик, наложена с устна заповед от 22.06.2016 г. на старши специалист в отдел „Общо функционален контрол”, Дирекция „Управление при кризи, обществен ред и сигурност” (УКОРС) при О. Б.

Заявява касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и небоснованост. Счита, че фактите са установени, но неправилно съдът приел, че паркираният от жалбоподателя автомобил е препятствал другите участници в движението. Съдът възприел показанията на свидетеля М., без да посочи защо не възприема другите свидетелски показания по делото, не ги обсъдил с останалите доказателства. Излага доводи, че от показанията на свидетеля З. се установява, че към момента на паркиране автомобилът на жалбоподателя не е препятствал моторното превозно средство, паркирано като първи ред, да се вклюи в пътното платно и да продължи движението си. Последвалото паркиране на още едно моторно превозно средство е препятствало движението и двата автомобила - както автомобила на жалбоподателя, така и паркираният в дясно от него друг автомобил. Показанията на свидетеля З. кореспондират с представените писмени доказателства и фотографски изображения.

Ответната страна е представила писмен отговор. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима, подадена на 12.01.2017 г., в законоопределения срок, при връчено съобщение за решението на 04.01.2017 г. Разгледана по същество е неоснователна.

За да отхвърли подадената жалба, съдът установил, че на 22.06.2016 г. около 12.00 ч. служители на О. Б извършили проверка на [улица]в [населено място], в района на железопътния прелез, по повод постъпил сигнал от Пето РУ на МВР - Бургас за паркирано пътно превозно средство, препятстващо преминаването на друг участник в движението. На място установили два леки автомобила, паркирани един до друг вдясно на платното за движение и успоредно на оста на пътя. Приели, че паркираният от страната на движението лек автомобил марка „Мазда“ с рег. [рег. номер на МПС] препятства преминаването към пътното платно на правомерно паркирания до него лек автомобил, поради което, след изготвяне на фото снимки, ответната страна разпоредила принудителното му преместване в отсъствие на неговия собственик, за което е съставен съответният протокол.

Съдът обсъдил показанията на свидетелката - съпруга на жалбоподателя, от които се установява, че е паркирал автомобила до друг лек автомобил, чието преминаване към пътното платно към този момент било възможно, тъй като пред него нямало други МПС, по-късно пред тях паркирал бял микробус, който препятствал преминаването както на автомобила на жалбоподателя, така и на паркирания до него автомобил.

Според показанията на другия свидетел автомобилът на жалбоподателя затруднявал правилно паркиралия до него автомобил да излезе към пътното платно, на място е имало и други спрени автомобили, но репатрираният автомобил е бил паркиран „като втори ред“, успоредно на платното за движение, спреният пред репатрирания автомобил микробус не препятствал излизането му, тъй като е бил спрян по-плътно вдясно на пътното платно.

Съдът приел, че видно от приложените по делото фото снимки и от показанията на разпитаните свидетели, управляваният от жалбоподателя автомобил е бил паркиран непосредствено до паркирано пътно превозно средство, от страната на движението, в нарушение на забраната, установена с чл. 98, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, като по този начин обективно е препятствал преминаването на този автомобил към [улица], поради което са налице предпоставките на чл. 171, т. 5, б. „б“ ЗДвП за неговото репатриране. Ирелевантно за наличието на тези предпоставки е обстоятелството, че от лявата и от дясната страна на автомобила са били паркирани други превозни средства. Паркирането най-вдясно на платното за движение е допустимо, съгласно нормата на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, а и според показанията на свидетеля именно автомобилът на жалбоподателя е препятствал преминаването на другия паркиран автомобил към пътното платно. Решението е правилно.

Правилно е прието от съда, че жалбоподателят е паркирал автомобила си по начин, който прави невъзможно преминаването на другия участник в движението, поради което с оспорения пред съда акт законосъобразно е разпоредено преместване на превозно средство, без съгласие на собственика му, на основание чл. 171, т. 5, б."б" от ЗДвП. Съдът е обсъдил показанията на свидетелката, съгласно които жалбоподателят е паркирал автомобила си до друг лек автомобил, чието преминаване към пътното платно към този момент е било възможно, тъй като пред него е нямало други превозни средства. По - късно пред тях е паркирал бял микробус, който препятствал преминаването както на автомобила на жалбоподателя, така и на паркирания преди него автомобил. Тези показания не са в противоречия с показанията на свидетеля М. и другите писмени доказателства по делото, но тях се установява, че точно действието на жалбоподателя, който е спрял до друго паркирано превозно средство от страна на движението на улицата, прави невъзможно преминаването на другите участници в движението, поради което правилно е приел съдът, че е налице хипотезата на чл. 171, т. 5, б. „б“ ЗДвП, предложение последно. Жалбоподателят е следвало да предвиди, че отпред може да се спре друго превозно средство, поради което именно неговото неправилно паркиране, успоредно до спряно превозно средство е довело до невъзможността за преминаване по пътя на другия правилно спрян автомобил. В този смисъл неоснователни са доводите на жалбоподатея, че последващото спиране на паркиралия отпред бял микробус е довело до невъзможност за преминаване на пътя на автомобила, спрян в дясно на пътното платно. Ако жалбоподателят не беше спрял автомобила си по този начин, последващото спиране на белия микробус нямаше да препятства излизането на другия автомобил на пътното платно. Това е видно и от представените снимки и от отбстоятелството, че се е наложило вдигане на автомобила на жалбоподателя, за да се освободи автомобилът спрян в дясно на пътното платно. Именно водачът на този автомобил е сигнализирал служителите на V -то районно управление, велопатрул, които са подали сигнал в О.Б.П е прието от съда, че мярката е била необходима за да се осигури възможността за движение по улицата и че е спазена целта на закона. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че съдебно решение е постановено в нарушение на закона, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и че е необосновано. Не са налице сочените от жалбоподателя касационни основания, поради което обжалваното съдебно решение следва да се остави в сила и на ответната страна да се присъди претендираното юрисконсултско възнаграждение.

Като има предвид изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2177 от28.12.2016 г. по адм. д. № 1338/2016 г. на Административен съд Бургас.

Осъжда Г. К. З. да заплати на О. Б юрисконсултско възнагаждение в размер на 150 лв. Решението не подлежи на обжалване.