Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат П.К. като процесуален представител на Д. Г. Д. от София срещу въззивното решение на Софийския апелативен съд от 25.10.2018г. по в. гр. д. № 1349/2018г.

Ответникът по касационната жалба КПКОНПИ в отговора си по реда на чл. 287 ал. 1 ГПК чрез процесуалния си представител Р.С. – инспектор в ТД София на КПКОНПИ, е заел становище, че не са налице твърдяните предпоставки за допускане на касационно обжалване. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт.

За да се произнесе по допускането на касационно обжалване, ВКС съобрази следното:

С атакуваното решение САС е потвърдил решението на СГС от 05.01.2018г. по гр. д. № 556/2014г., с което на основание чл. 4 ал. 1 от ЗОПДИППД отм. са отнети от касаторката в полза на държавата: апартамент в София с площ 82.73 кв. м, съответно индивидуализиран, и 0.68% идеални части от УПИ, върху който е построена сградата, в която е апартаментът; 2250лв., представляващи номиналната стойност на 45 дружествени дяла в капитала на „Диренсо“ ООД; 11000лв., придобити от престъпна дейност, доказана със споразумение, одобрено с протокол от 05.10.2012г. по НОХД № С-76/2012г. на Спец.НС; 1626.5лв., преминали по банкова сметка при „Ю. Б“ АД /с посочен номер/ с титуляр Д.; 5378.53лв., преминали по банкова сметка при „ПИБ“ АД /с посочен номер/ с титуляр Д.; 224302.41лв., преминали по банкова сметка при „Б. П. Б“ АД /с посочен номер/ с титуляр Д.; на основание чл. 4 ал. 2 ЗОПДИППД отм. - 5000лв., представляващи отчуждена от Д. имуществена вноска в Адвокатско дружество „А. и партньори“, и в тежест на Д. са присъдени на Комисията 1975лв. разноски и 200лв. юрисконсултско възнаграждение и на СГС – 15101.76лв. държавна такса. Въззивният съд е присъдил в полза на Комисията 450лв. юрисконсултско възнаграждение за процесуалното й представителство пред него.

За да постанови решението, въззивният съд е взел предвид, че видно от споразумение по НОХД № С-76/2012г. на Спец.НС касаторката, адвокат по професия, се е признала за виновна за извършени от нея престъпления: 1. по чл. 321 ал. 2 вр. с ал. 1 НК - за това, че в периода 01.01.2008г. – 20.03.2009г. в София участвала в ОПГ – структурирано трайно сдружение с още две лица с цел да вършат съгласувано престъпления по чл. 159а НК /набират бременни жени с цел продажба на децата им, независимо от съгласието им/; 2. по чл. 159в пр. 2 вр. с чл. 159а ал. 3 вр. с ал. 1 НК - за това, че за периода от неустановена дата на януари 2008г. до 16.04.2008г. в София в съучастие като извършител с още две лица набрала /като търсила бременни жени без брак и ги уговаряла и склонявала да предоставят децата си за осиновяване от гръцки граждани/ конкретна бременна жена с цел продажба на роденото от нея на 23.03.2008г. дете, независимо от съгласието й, като престъплението е извършено по поръчение и в изпълнение на решение на ОПГ; 3. По чл. 159в пр. 2 вр. с чл. 159а ал. 3 НК – за това, че за периода от неустановена дата на месец април 2008г. до 29.07.2008г. в София в съучастие като извършител с други две лица набрала /като търсила бременни жени без брак и ги уговаряла и склонявала да предоставят децата си за осиновяване от гръцки граждани/ бременна жена с цел продажба на роденото от нея на 27.06.2008г. дете, независимо от съгласието й, като престъплението е извършено по поръчение и в изпълнение на решение на ОПГ; 4. По чл. 159в пр. 2 вр. с чл. 159а ал. 3 НК – за това, че за периода началото на май 2008г. до 12.06.2008г. в София в съучастие като извършител с още две лица набрала /като търсила бременни жени без брак и ги уговаряла и склонявала да предоставят децата си за осиновяване от гръцки граждани/ ненавършила 18 години бременна жена с цел продажба на роденото от нея на 18.05.2008г. дете, независимо от съгласието й, като деянието е извършено спрямои ненавършило пълнолетие лице и чрез даване и получаване на облаги – пари в размер на 4000лв. и престъплението е извършено по поръчение и в изпълнение на решение на ОПГ; 5. По чл. 159в пр. 2 вр. с9 чл. 159а ал. 3 НК – за това, че за периода от началото на август 2008г. до 03.09.2008г. в съучастие като извършител с още две лица набрала /като търсила бременни жени без брак и ги уговаряла и склонявала да предоставят децата си за осиновяване от гръцки граждани/ бременна жена с цел продажба на роденото от нея на 13.08.2008г. дете, независимо от съгласието й, като деянието е извършено чрез даване и получаване на облаги – 4000лв. и по поръчение и в изпълнение на решение на ОПГ; 6. По чл. 159в пр. 2 вр. с чл. 159а ал. 3 НК – за това, че за периода началото на октомври 2008г. до 04.11.2008г. в съучастие като извършител с още две лица набрала /като търсила бременни жени без брак и ги уговаряла и склонявала да предоставят децата си за осиновяване от гръцки граждани/ бременна жена с цел продажба на роденото от нея на 07.10.2008г. дете, независимо от съгласието й, като деянието е извършено чрез даване и получаване на облаги – 3000лв. и по поръчение и в изпълнение на решение на ОПГ; 7. По чл. 159в пр. 2 вр. с чл. 159а ал. 3 НК – за това, че в периода от началото на януари 2009г. до 20.03.2009г. в съучастие като извършител с още две лица набрала /като търсила бременни жени без брак и ги уговаряла и склонявала да предоставят децата си за осиновяване от гръцки граждани/ бременна жена с цел продажба на роденото от нея на 17.01.2009г. дете, независимо от съгласието й, като престъплението е извършено по поръчение и в изпълнение на решение на ОПГ, които престъпления са включени в чл. 3 ал. 1 т. 4 ЗОПДИППД отм., Като обвиняема за престъпления по чл. 159а и 159г НК Д. е привлечена с постановление от 17.06.2009г., а с протокол от 10.07.2009г. КУИППД е удостоверила започване на проверка и събиране на доказателства за установяване произхода и местонахождението на имуществото, за което има данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност на три лица, в т. ч. ответницата. Решение за образуване на производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, КОНПИ е взела на 03.12.2013г., а решение за внасяне на мотивирано искане за отнемане на такова имущество е взето на 09.01.2014г. Искането е внесено в СГС на 13.01.2014г., като по силата на пар. 5 от ПЗР на ЗОПДНПИ /в сила от 19.11.2012г./ приложим закон е ЗОПДИППД отм.,

Според неоспорено заключение на в. л. Я. недвижимият имот, закупен от Д. през 2006г., е с пазарна стойност 126383лв., равни на 300 МРЗ.

Според счетоводната експертиза на в. л. П. за приходите и разходите на Д. в периода 21.08.1995г. – 13.01.2014г. по данни на НАП за 2009г. и 2011г. тя е декларирала доход 4788.48лв. – 19.95 МРЗ, получените възнаграждения от трудови и приравнени на тях правоотношения по данни от НОИ през периода 2002 – 2011г. са 21071лв. – 127.87 МРЗ, получена през 2011г. имуществена вноска от участие в адвокатско дружество 5000лв. – 29.99 МРЗ, отпуснат й през 2006г. кредит от „Пиреос банк“ 45000 евро, погасен през 2008г., към придобиването на недвижимия имот, за който е отпуснат кредита, пазарната му стойност е 91376лв. – 415.34 МРЗ; разходите за придобитите дялове от капитала на две дружества са 7250лв. – 30.33 МРЗ; за периода 2008 – 2011г. са заплатени данъци за недвижимия имот в размер на 1238.86лв. – 52.30 МРЗ и данъци по чл. 50 ЗДДФЛ – 477.95лв. – 10.61 МРЗ.; за издръжка за периода 1995 – 2013г. по данни на НСИ минималните средства са 60624лв. – 408.37 МРЗ; внесени по банкови сметки през периода 2004 – 2013г.: 2750 евро – 38.68 МРЗ, 108360 евро – 1225.30 МРЗ, 1626.50 лв. – 5.73 МРЗ, и 165560 евро – 1596.11 МРЗ. Според заключението разликата между приходи и разходи е 581279.10лв. – 3165.09 МРЗ.

Заключението на в. л. П. е оспорено от ответницата и е поискана повторна експертиза, оставено от първоинстанционния съд без уважение след запознаване с исканията за извършване от вещото лице на проверки в НАП, ТР, АВ, банкови институции и МВР. Искането за назначаване на такава експертиза със същите задачи е оставено без уважение и от въззивния съд, тъй като касаторката не е обосновала предпоставките по чл. 266 ал. 2 или ал. 3 ГПК.

Взети са предвид показанията на св. В.Т., според който от около 1999/2000г. ответницата имала връзка с лицето Я. – изпълнителен директор на „Пиреос банк“, че отношенията им продължили до смъртта на Я. 2006-2008г., двамата живеели заедно в неговата къща, той поемал всички разходи, предоставил й за ползване автомобил. Свидетелят придружавал ответницата, когато тя теглела пари от „Пиреос банк“ и от „Първа инвестиционна банка“. Ответницата закупила апартамент, като теглила кредит от банката на Я.. Свидетелят знае от ответницата, че Я. изцяло е погасявал кредита.

Съдът е приел за установено, че на ответницата не е било надлежно съобщено, че следва да попълни декларация по чл. 17 от посочения закон, тъй като към периода, в който съобщение за това е било изпратено, тя вече е била трайно установена със семейството си в чужбина С оглед на това не може да се приложи оборимата презумпция по чл. 17 ал. 5 ЗОПДИППД отм. и ответницата е разполагала с възможността да докаже пред съда, че е придобила имуществото от законна дейност, но в тримесечния период след упълномощаването на адвокат до провеждането на първото съдебно заседание тя е проявила процесуална пасивност и не е представила никакви доказателства за това.

Прието е, че дори напълно да бъдат кредитирани показанията на св.Т., че в периода 1999г. -2006/2008г. ответницата е била изцяло издържана от лицето Я. и с оглед на това бъдат приспаднати разходите за издръжка /408 МРЗ/, разликата между законно установените доходи и притежаваното имущество остава значителна. Придобитото недвижимо имущество е на стойност над 60000лв. – значителна стойност по смисъла на пар. 1 т. 2 от ДР на ЗОПДИППД отм., Установено е придобиването на имота чрез кредит, погасен изцяло през проверявания период, като не са представени писмени доказателства във връзка с твърденията на св.Т. за погасяването му от лицето Я.. За значителните по размер суми по банкови сметки също няма доказателства да имат законен произход, а част от тях са внасяни през инкриминирания период.

Прието е, че въпреки придобиването на част от имуществото преди извършването на престъплението и пряк извод за престъпния му произход не може да се направи, от доказателствата по делото може да се направи обосновано предположение за придобиването му от престъпна дейност. Обратен извод не следва от това, че в споразумението по наказателното дело ответницата е признала получаването на суми в значително по-нисък размер за извършеното посредничество при осиновяване на деца. Става въпрос за организирана престъпна дейност, осъществявана многократно. Съгласно ТР № 7/2013г. на ОСГК е допустимо основателно да се предположи придобиване на имущество във връзка с престъпна дейност и преди извършване на престъпното деяние с оглед конкретните обстоятелства. Поради това като неоснователно е оценено възражението, че недопустимо решението е изградено на предположения и вероятности.

В изложението си по чл. 287 ал. 1 ГПК касаторката сочи произнасяне от въззивния съд по въпросите в хипотезата по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, а именно: 1. Допустимо ли е лице да бъде осъдено с решение, базиращо се на предположения; 2. Допустимо ли е мотивите на решението да предполагат, че окончателно решение на друг български съд е непълно и в същото време не са взети предвид всички извършени незаконни действия на едно лице; 3. Допустимо ли е решение да внася съмнение по отношение на професионалната работа на Прокуратурата на РБ и съда; 4. Съществува ли дефиниция на понятието „логика“ и „логичен път“ и как следва да се тълкува то в контекста на настоящото производство; 5. След като с решение по конст. д. № 6/2012г. периодът на проверката е намален на 10 години, а в случая тя излиза извън тези рамки, не води ли това до незаконосъобразност на решението и извършването на проверка за толкова голям период не следва ли да бъде обявено за противоконституционно. Сочи се и очевидна неправилност на въззивното решение, обоснована с твърдения за непълно отразяване на фактическата обстановка, непредприемане на действия за събиране на доказателства и за изясняване в пълен обем на всички релевантни въпроси, невземане предвид на всички възражения и искания за събиране на доказателства, в частност за назначаване на повторна експертиза, и за ненадлежно връчване на декларация по чл. 17 ЗОПДИППД отм., препращайки в тази връзка и към оплакванията в касационната жалба, изразяващи се в твърдения за процесуални нарушения, необоснованост и незаконосъобразност.

ВКС намира, че не са налице предвидените в чл. 150 ал. 2 от Конституцията на РБ /КРБ/ предпоставки за внасяне в Конституционния съд /КС/ на искане за обявяване на противоконституционност на 25 годишния давностен срок по чл. 11 ЗОПДИППД отм. за погасяване правата на държавата по закона. Доводите на касаторката в тази връзка се основават на решението на КС № 13/13.10.2012г. по конст. д. № 6/2012г. С конституционното решение е установена противоконституционност на разпоредби от друг закон - чл. 27 ал. 3 ЗОПДНПИ отм. в частта относно думите „петнадесет години“, отнасящи се за периода на проверката за установяване на несъответствие в имуществото на проверяваното лице, считано от датата на започването й, и чл. 73 ЗОПДНПИ отм. в частта „петнадесетгодишна давност“, отнасяща се за погасяването на правата на държавата по този закон в срок, течащ от датата на придобиването на имуществото. КС е намерил, че сроковете по чл. 27 ал. 3 и по чл. 73 ЗОПДНПИ отм. ограничават непропорционално правото на защита на проверяваните /и на други/ лица.

Настоящият състав на ВКС не установява несъответствие на посочената разпоредба с чл. 56 от Конституцията. При формирането на този извод съдът взе предвид: различните основания за отнемане на имущество, предвидени в ЗОПДИППД отм. - приложим в разглеждания случай/ и в ЗОПДНПИ отм. – по първия – имуществото да е придобито пряко или косвено от престъпна дейност, за която лицето е осъдено с влязла в сила присъда, по втория – незаконно придобито имущество, каквото по легалната дефиниция, съдържаща се в чл. 1 ал. 2 ЗОПДНПИ отм., е това имущество, за придобиването на което не е установен законен източник; различните предвидени със законите цели – съответно предотвратяване и ограничаване на възможността за извличане на облаги от престъпна дейност и предотвратяване разпореждането с имущество, придобито от престъпна дейност /по първия закон/ и защита на интересите на обществото чрез предотвратяване и ограничаване възможността за незаконно придобиване на имущество и разпореждане с него /по втория закон/, обосноваващо допустимостта на сравнително по-ограничителната мярка за защита на обществения интерес по чл. 11 ЗОПИППД отм. - удължената давност. ВКС взе предвид в тази връзка и посоченото от КС в решението по конст. д. № 6/2012г., че произтичащото от решението намаляване на периода на проверката и на срока за погасяване по давност на правата на държавата по ЗОПДНПИ отм. няма да блокира гражданската конфискация на имуществото, придобито пряко или косвено от престъпна дейност, осъществена по време на най-интензивната трансформация на собствеността от държавна в частна – такава възможност ще е налице при надлежно упражняване от съответните държавни органи на правомощията си по ЗОПДНПИ отм., за което са разполагали с предостатъчно време, както и че по силата на пар. 5 ПЗР на ЗОПДНПИ отм. неприключилите проверки за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, следва да се довършат по реда и условията на ЗОПДИППД отм., а той включва и правилото за удължена давност /чл. 11/ за погасяване на произтичащите от него права на държавата.

По тези съображения следва да бъде оставено без уважение искането за сезиране на Конституционния съд /КС/ за обявяване на противоконституционност на 25 годишния давностен срок по чл. 11 ЗОПДИППД отм. за погасяване правата на държавата по закона.

Първият въпрос е разрешен от въззивния съд в съответствие с ТР № 7/2013г. на ОСГК, имащо задължителен за съдилищата характер, според което е необходимо да има пряка или косвена връзка между престъпната дейност по чл. 3 ал. 1 ЗОПДИППД отм. и придобиването на имуществото, като е достатъчно връзката да може обосновано да се предположи логически с оглед обстоятелствата по делото, както и да не е установен законен източник в придобиването, за да бъде то отнето по реда на чл. 28 от закона; заключението за това се прави въз основа на преценка на вида и характера на престъплението, броя на престъпленията, придобивния способ, евентуалните последващи трансформации и на всички други обстоятелства и логически взаимовръзки, като най-голямо значение имат видът и характерът на престъпната дейност и възможността чрез нея да бъде генериран доход; предположението е вероятност, възможност за имуществена облага от конкретното престъпление; допустимо е основателно да се предположи придобиване на имущество във връзка с престъпна дейност и назад във времето – преди извършването на престъпното деяние, но в срока по чл. 11 ЗОПДИППД отм.,

Въпросите под номера 2, 3 и 4 са неотносими към резултата по спора, до който е достигнал въззивният съд в атакуваното решение. В решението не са формирани изводи, основани на предположение, че окончателно съдебно решение на друг съд /без да е конкретизирано дело, по което то е постановено/, е непълно и в него не са взети предвид всички извършени незаконни действия на едно лице /без конкретизиране на действията и лицето/, не са формирани изводи дали е допустимо решение да внася съмнение относно професионалната работа на ПРБ и съда, нито изводи относно съществуването на дефиниция на понятията „логика“ и „логичен път“. При това положение не е налице основната предвидена в чл. 280 ал. 1 ГПК предпоставка за допускането на касационно обжалване по тези въпроси.

Петият въпрос не е от значение за изхода на спора по делото, тъй като решението на Конституционния съд по конст. д. № 6/2012г. се отнася до периода на проверката по ЗОПДНПИ отм., а не до този по приложимия в разглеждания случай ЗОПДИППД отм..

Не е налице и очевидна неправилност на обжалваното решение. Обосноваващите това твърдение съображения на касаторката са такива за нарушения на процесуалния закон, за необоснованост и незаконосъобразност. Не се сочи порок, притежаващ характеристиките на явно тежко нарушение на процесуалния и материалния закони, видими пряко от съдържанието на съдебния акт. А преценката дали сочените нарушения са допуснати изисква проверка и анализ на процесуалните действия на страните и съда, на събраните доказателства и съпоставянето им с формираните изводи, каквато касационният съд извършва, ако допусне касационно обжалване, но не и в производството по допускането.

По изложените съображения касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допускано.

На основание чл. 78 ал. 3 и ал. 8 ГПК в тежест на касаторката следва да бъдат присъдени 300лв. юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д. Г. Д. от София за сезирането на Конституционния съд за обявяване на противоконституционност на срока по чл. 11 ЗОПДИППД отм..

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Апелативен съд София, ГК, четвърти състав, № 2480 от 25.10.2018г. по в. гр. д № 1349/2018г.

ОСЪЖДА Д. Г. Д. от София, ЕГН [ЕГН], да заплати на КОМИСИЯТА ЗА ПРОТИВОИДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА И ЗА ОТНЕМАНЕ НА Н. П. И /КПКОНПИ/ 300лв. юрисконсултско възнаграждение.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: