№ 561

гр.София, 10 декември 2010 г

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. І НО, в публично заседание на трети декември през две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Н.

ЧЛЕНОВЕ: И. А.

Б. И.

при секретаря А. К.

и в присъствието на прокурора И. Ч.

изслуша докладваното от

съдия И. касационно дело № 632 по описа за 2010 г

Производството е образувано по жалба на частния тъжител В. П. Б., депозирана чрез повереника му, адвокат П., срещу определение на С. градски съд от 6.08.2010 г, по ВНЧХД № 131/10, постановено, по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК, с което е оставена без уважение молбата на частния тъжител да му бъдат присъдени разноските за адвокатско възнаграждение, в размер на 800 лв. Към жалбата е приложено копие от договор за правна помощ между тъжителя и адвокат П. за представителство по наказателното производство.

В жалбата се сочи, че определението на въззивния съд е незаконосъобразно, тъй като е налице редовно упълномощаване, видно от договора за правна помощ. С жалбата се иска да бъде отменено определението и да бъде постановено заплащане на дължимите разноски.

В съдебно заседание на настоящата инстанция повереникът на жалбоподателя пледира за уважаване на жалбата.

Жалбоподателят не участва лично в настоящето производство.

Подсъдимият или негов представител не се явяват и не вземат становище по жалбата.

Представителят на ВКП намира жалбата за неоснователна.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:

СГС е отказал да уважи молбата на частния тъжител за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като е констатирал, че в материалите по делото липсват данни за надлежно упълномощаване на повереника. И. становище е правилно и се споделя от настоящата инстанция. Законът изисква писмена форма за упълномощаването на адвокат като защитник, респективно, прилагане на пълномощното към материалите по делото / чл. 93, ал. 2 НПК /. Допустимо е упълномощаването да се осъществи и устно в съдебно заседание, но тогава следва да се впише в съдебния протокол, който се подписва и от обвиняемия / чл. 93, ал. 4 НПК /. Същите правила важат и за повереника / чл. 100, ал. 3 НПК /. По настоящето дело липсват данни за надлежно упълномощаване на адвокат П. в качеството й на повереник на частния тъжител. Това е така, защото сред материалите по делото не фигурира писмено пълномощно, в което да е отразен и размерът на уговореното възнаграждение. Не е изпълнена процедурата и на устното упълномощаване, предвидена в чл. 100, ал. 3 вр. чл. 93, ал. 4 НПК. При това положение, въззивният съд не е имал основание да уважи молбата за присъждане на разноски в полза на частния тъжител. Положението не се променя от обстоятелството, че към жалбата до настоящата инстанция е приложено копие от договор за правна помощ, сключен между тъжителя и адвокат П.. Този документ не може да бъде валидно приобщен по делото, тъй като касационната инстанция не разполага с правомощие да събира доказателства. Следователно, преценката за основателност на жалбата може да се направи само с оглед на надлежно събраните доказателства, в какъвто случай жалбата се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА определение на С. градски съд от 6.08.2010 г, по ВНЧХД № 131/10.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: