Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] против решение № 1861 от 09. 11. 2017 г. по адм. дело № 675/ 2017 г. на Административен съд – Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед № 8-Z-291/ 01.03.2017 г., издадена от кмета на община С., с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж „едноетажна масивна сграда“, находящ се в имот с кадастрален идентификатор [номер], м. [местност], землището на [населено място]. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано. Моли решението да бъде отменено, а при необходимост от събиране на нови доказателства – делото да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав.

Ответникът– кметът на община С. оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Решението на Административен съд – Бургас е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства.

Правилно съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентния орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена след съставен по реда на чл. 223, ал. 2 от ЗУТ (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) (ЗУТ) констативен акт, с който е установен строеж от V категория, изпълнен без необходимите строителни книжа.

Аргументирано и в...