Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. 80а, ал. 3 от ЗДС (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ) (ЗДС).Образувано е по жалба подадена от Ж. В. Д. от [населено място], срещу заповед №ЗС-341/12.12.2017 г. на министъра на отбраната на Р.Б.И са съображения за незаконосъобразност на обжалваната заповед, като издадена в противоречие с приложимите материалноправни норми, административно производствените правила и в несъответствие с целта на закона отм. енителни основания по смисъла на чл. 146, т. 3, 4 и 5 АПК, поради което се претендира отмяната и.Твърди се, че ползването и владеенето на жилището е на годно правно основание.Въведен е във владение на процесното жилище с протокол за въвод във владение от17.11.2003г.Налице е и сключен предварителен договор за покупко-продажба на процесното жилище, за което е платил 3 вноски от стойността на апратамента.Поддържа доводи, че обжалваната заповед не му е връчена на постоянния адрес, тъй като не живее в процесния апартамент в[жк],[жилищен адрес].

Ответната страна - министърът на отбраната, чрез своя процесуален представител с представено писмено становище намира жалбата за неоснователна.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид представените по делото доказателства и наведените от страните доводи, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима. Неоснователен е доводът на ответника, за недопустимост на жалбата поради просрочието и. Не е спазена разпоредбата на чл. 61 от АПК,тъй като видно от писмо №18737/6.12. 2017г. на ответника е бил известен факта, че жалбоподателят живее на постоянен адрес - [населено място], [жилищен адрес].Липсват данни да е извършвано съобщаване на акта на посочения адрес и съгласно изявлението на процесуалния му представител, че са узнали за заповедта на 16.01.2018 г. то, съдът приема, че жалбата е допустима, като подадена в срок.

По същество е неоснователна, по следните съображения:

С обжалваната заповед №ЗС-341/12.12.2017 г. министърът на отбраната на Р. Б, на основание чл. 80а от ЗДС (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ) (ЗДС) е наредил да се изземе от Ж. Д. недвижим имот - частна държавна собственост, включен във ведомствения жилищен фонд на Министерство на отбраната и находящ се в [населено място], [жилищен адрес].В тази връзка са изложени мотиви, че съгласно приложения АЧДС №06772/29.07.2008 г., имотът е частна държавна собственост, предоставен в управление на Министерство на отбраната. Установено е, че имотът се държи без правно основание от жалбоподателя, поради това е прието, че са налице предпоставките за издаване на акта при условията на чл. 80а ЗДС. Няма спор по делото, че Д. служи в редовете на БНА от 24.08.1991г., и в качеството си на военнослужащ на 24.02.1994г. е сключил предварителен договор за продажба на жилище по реда на чл. 9а от Указ 463 за военножилищния фонд на Министерство на отбраната

От доказателствата по делото се установява, че със заповед №ЗС-684/20.10.2003 г. на министъра на отбраната е наредено да се извърши въвод във владение на всички приобретатели по предварителни договори сключени с военнослужащите, които са използвали възможността да участват във финансиране на строежа на определени жилищни блокове и да придобият след това собствеността върху определените жилища.Няма спор между страните, че сделката не е финализирана, тъй като жалбоподателя Д. не е отговарял на изискването за закупуване на жилище от фонда на МО,предвиден в чл. 240, ал. 2 от ЗАВСРБ отм. , а именно да има прослужени не по-малко от 10 години в системата на МО.Жалбоподателят не оспорва, че като кадрови военносужещ, с него е бил сключен предварителен договор за продажба на жилище по реда на чл. 9а от Указ 463 за военно жилищния фонд на МО (л. 21). По силата на подадена от него молба с протокол за въвод във владение от 17.11. 2003 г. Д. е бил въведен във владение на процесния апартамент, на основание предварителния договор.Това е и основанието на което той е установил владение върху имота.От приложените протоколи за извършвани проверки от длъжностни лица ан МО относно ползването на жилището е установено, че жилището дори е било отдадено под наем от Д.. (протокол от 4.10.2017г.)

Видно от доказателствата по делото, между страните са водени граждански дела за изяснява спора относно собствеността на процесния имот - предявен е бил иск за обявяване на предварителния договор за окончателен.От приложеното решение постановено по гр. д.№1869/1998г. по описа на Софийски районен съд е видно, че предявения иск е бил отхвърлен. Решението на СРС е било обжалвано пред СГС,като е образувано гр. д. №3443/1999г. по описа на съда. Постановено е решение от СГС, с което се оставя в сила решението на СРС,постановено по гр. д.№1869/1998г.Решението на СГС е оставено в сила от ВКС с Решение №726/18.10. 2001 г. По повод подадена молба от Д. за отмяна на влязлото в сила съдебно решение е било образувано гр. д. №71/–2001г. по което дело с решение №245/03.07.2002г. молбата за отмяна е оставена без уважение.След влизане в сила на решението, с което е отхвърлен искът за обявяване на предварителния договор за окончателен с жалбоподателя Д. не е сключван договор за наем и е издадена процесната заповед за изземване.С оглед установеното по делото, заповедта за изземване на имота се явява законосъобразна, поради което жалбата следва да се отхвърли като неоснователно. Административният орган е издал оспорения административен акт при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон след изясняване на релевантните за случая обстоятелства. Налице е основанието на чл. 80а, ал. 1 от ЗДС за изземване на имот държавна собственост, предоставен за ползване и управление на Министерството на отбраната, защото имотът се ползва без правно основание от жалбоподателя. Не е налице създадено по волята на страните или по силата на закона правоотношение, което да представлява правно основание за ползване на имот държавна собственост, противно на твърдяното от жалбоподателя. Следователно към момента на издаване на обжалвания акт са налице всички предпоставки по чл. 80а ЗДС,според която държавен имот предоставен за ползване и управление на Министерство на отбраната, който се владее или държи без основание или на отпаднало основание от друго физическо или юридическо лице, се изземва въз основа заповед на министъра на отбраната. Фактът, че е бил сключен предварителен договор, не е основание за ползване на имота, още повече, че този спор е разрешен с влезли в сила съдебни решения, които са задължителниза всички, включително и за съдилищата - чл. 297 ГПК.

Съдът не възприема наведения довод, че е нарушена разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от АПК, тъй като не е бил уведомен за започналото административно производство по издаване на заповедта по чл. 80а от ЗДС. Жалбоподателят е уведомен с писмо вх.№16850 от 16.11. 2017г., че следва да освободи имота, и че ще започне процедура за принудително освобождаване на имота. Писмото е получено от жалбоподателя Д., видно от изявленията направени от него в подаденото Заявление №15422/24.11.2018г.С писмо изх .№18734 /6.12. 2017г. на Д. е отговорено на всички поставени въпроси от него въпроси в зявлението.

Неоснователен и неотносим е доводът за упражнено право на задържане по чл. 90 ЗЗД.Доводите свързани с правото на задържане, както се посочи в мотивите, касаят облигационни правоотношения между страните по делото.Предмет на това съдебнопроизводство е проверка на законосъобразността на административния акт, като извън неговия фактически състав са доводите свързани с възстановяване на внесените от него суми.Предвид изложеното съдът приема, че обжалваната заповед на Министъра на отбраната на Р. Б е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без при това да са допуснати сочените в жалбата нарушения на административнопроизводствените правила, нито противоречие с приложимия материален закон и неговата цел.

С оглед изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ж. В. Д. от [населено място], срещу заповед № ЗС-341/12.12.2017 г. издадена от министъра на отбраната на Р. Б.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщенията до страните.