С решение от 11.12.2017 г. по адм. д.№975/2017 г. Варненският административен съд е отменил решение №9-46 по протокол №9 от 14.12.2016 г. на комисията по чл. 210 ЗУТ, назначена със заповед на кмета на община В. в частта, с която е определено парично обезщетение за прокарване на временен път в ПИ[номер], собственост на Й. Н. в размер на 15 лв. годишно. В отменената част е върнал преписката за ново произнасяне от комисията по чл. 210 ЗУТ. Отхвърлил е жалбата на Й. Н. в останалата част.

Решението се обжалва с касационна жалба от кмета на община В. в отменителната му част. Жалбата е подадена в срок. Жалбоподателят моли решението в обжалваната част да бъде отменено като постановено при допуснато нарушение на материалния закон.

Ответникът по касационната жалба Й. Н. я оспорва.

Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решението в обжалвана част да бъде отменено като незаконосъобразно.

Въровният административен съд обсъди касационните основания и установи следното:

С оспоеното пред Варненския административен съд решение на комисията по чл. 210 ЗУТ, назначена със заповеди на кмета на община В. е определено обезщетение за прокарване на допълнително трасе на временен път в имота на ответника по касационната жалба Н. с площ от 21 кв. м. в размер на 15 лв. годишно.

Варненският административен съд е приел, че имотът на ответника Н. се засяга от допълнителото трасе на временен път, като засегнатата площ е 21 кв. м. така, както е посочено в заповедтана кмета на община В. №2463/12.07.2016 г. Жалбата на Й. Н. срещу посочената заповед е отхвърлена и решението е влязло в сила.

Комисията по чл. 210 ЗУТ, назначена със заповеди на кмета на община В. е определила обезщетение за засегнатата част от имота на жалбоподателя в развер на 15 лв. годишно. По делото е назначена експертиза, която която е определилла по пазарни цени обезщетение за имота на ответника Н. в размвер на 96 лв. годишно. Заключението на екпертизата не е оспорено от страните.

Варенският административен съд незаконосъобразно е приел, че решението на комисията по чл. 210 ЗУТ е материалнонезаконосъобразно, тъй като не е подписано от един от членовете на комисията. Незаконосъобразно се е позовал и на разпоредбата на чл. 95, ал. 2 АПК, която е неотносима към състава на комисията по чл. 210 ЗУТ и начина на вземането на решенията й.

По делото е установено, че с със заповедта на кмета на община В. е назначена комисия от шест члена. На заседанието на комисията, на което е прието оспореното решение са присъствали пет члена от комисията. Изрично в протокол №9 от14.12.2016 г. е отбелязано, че е налице необходимия кворум за провеждане на заседанието и за вземането на решение. Решението е подписанот всички пет присъставщи членове на комисията. То е взето с необходимото мнозинство. В рапоредбата на чл. 210 ЗУТ е предвидено, че комисията се назначава със заповед на кмета на съответната община. Не са предвидени правила за броя на членовете и начина на вземането на решения. Те са определени в случая от самата комисия в посочения по-горе протокол.

Решението на комисията поо чл. 210 ЗУТ е законосъобразно. С оглед на събраните доказателства по делото то следва да бъде изменено само в частта относно развера на определеното обезщетение, като то се увеличи от 15 лв. годишно на 96 лв. годишно така, както е установено от специиализирана експертиза, чието заключение е прието от съда и не е оспорено от страните.

Решението на Варненския административен съд в частта, с която е отменено решение 9-46 по протокол №9 от 14.12.2016 г. на комисията по чл. 210 ЗУТ, назначена със заповеди на кмета на община В. и в тази част преписката е върната за ново произнасяне от комисията следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде подстановено ново решение, с което решението на комисията по чл. 210 ЗУГТ по протокол №9 от 14.12.2016 г. се измени в частта относно размер на определеното обезщетение за собственика на имот [номер] Й. Н., като същото се увеличи от 15 лв. годишно на 96 лв. годишно. В останалата част жалбата на Й. Н. срещу посоченото решение на комисията по чл. 210 ЗУТ следва да се отхвърли.

По изложените съображения Върховният административен съд РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение от11.12.2017 г. по адм. д.№975/2017 г. на Варненския административен съд в частта, с която е отменено решение 9-46 по протокол №9 от 14.12.2016 г. на комисията по чл. 210 ЗУТ, назначена със заповеди на кмета на община В. и в тази част преписката е върната за ново произнасяне от комисията и вместо него постановява:

ИЗМЕНЯ решението на комисията по чл. 210 ЗУГТ по протокол №9 от 14.12.2016 г. в частта относно размера на определеното обезщетение за собственика на имот [номер] Й. Н., като увеличава същото от 15 лв. годишно на 96 лв. годишно.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Й. Н. срещу решение по протокол №9 от 14-12-2016 г. на комисията по чл. 210 ЗУТ в останалата част. Решението е окончателно.