Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], представлявано от изпълнителния директор И. А. С., чрез пълномощника адв. В. П. срещу решение № 1724 от 12 октомври 2017 год., постановено по адм. дело № 274/2017 год., по описа на Административен съд – Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № 32-334091 от 29 ноември 2016 год., издадено от началника на М. В, в частта по т. I, с която за ЕАД № 13BG002002H0007770 от 24 януари 2013 год., ЕАД № 13BG002002H0023536 от 18 март 2013 год., ЕАД № 13BG002002H0036719 от 08 май 2013 год. и ЕАД № 13BG002002H0048335 от 06 юни 2013 год. поради изтичане на срока, дефиниран в чл. 121, параграф 1, б. „а“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 год., не е удовлетворено искането на дружеството с № 28.01.516 от 02 август 2016 год. (вх. № 32-219046 от 04 август 2016 год.) да му бъде заплатено антидъмпингово мито, потвърдено в обжалваната част с решение № Р-2/32-2673 от 04 януари 2017 год. на директора на Агенция „Митница“. Със същото решение търговецът е осъден да заплати в полза на Митница варна сумата 200, 00 лв. (двеста лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение.

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените действия и необоснованост – по арг. на чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяна на атакувания съдебен акт и за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски за две съдебни инстанции.

Ответникът – директорът на Агенция "Митница", чрез пълномощника си юрисконсулт М. Р. оспорва касационната жалба като излага доводи за нейната неоснователност.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

С оспореното, пред Административен съд – Варна, решение № 32-334091 от 29 ноември 2016 год., издадено от началника на М. В, в частта по т. I, с която за ЕАД № 13BG002002H0007770 от 24 януари 2013 год., ЕАД № 13BG002002H0023536 от 18 март 2013 год., ЕАД № 13BG002002H0036719 от 08 май 2013 год. и ЕАД № 13BG002002H0048335 от 06 юни 2013 год. поради изтичане на срока, дефиниран в чл. 121, параграф 1, б. „а“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 год., не е удовлетворено искането на дружеството с № 28.01.516 от 02 август 2016 год. (вх. № 32-219046 от 04 август 2016 год.) да му бъде заплатено антидъмпингово мито.

Решението на началника на М. В, в посочената му част, е оспорено пред по-горестоящия административен орган – директора на Агенция „Митници“, който с решение № Р-2/32-2673 от 04 януари 2017 год. е отхвърлил жалбата на [фирма] срещу оспореното по съдебен ред решение на началника на Митница – Варна.

За да постанови оспореното решение, Административен съд Варна е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, съгл. чл. 19, ал. 1 от ЗМ, във връзка с чл. 19, ал. 4, т. 2 от ЗМ, в законоустановената форма и при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Приел, че в чл. 121, параграф 1, б. „а“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 год. е указан тригодишен срок, в рамките, на който може да бъде поискано възстановяване на антидъмпинговото мито като началният момент започва да тече от датата на подаване на митническите декларации. Изтичането на посочения срок преклудира възможността за възстановяване или опрощаване на вносни или износни мита, а заявлението на дружеството е подадено след изтичане на тригодишния срок по чл. 121, параграф 1, б. „а“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 год., поради което е отхвърлил жалбата му срещу решението на началника на М. В, в оспорената му част. Решението е правилно.

По делото липсва спор по отношение на фактите и както законосъобразно е установил административният съд, се свежда до приложението на разпоредбата на чл. 121, параграф 1, б. „а“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 год., а именно спазен ли е тригодишният срок, указан в последната.

С чл. 121, параграф 1, б. „а“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 год. е регламентирана процедурата за възстановяване или опрощаване на митни сборове. В нея е посочено, че във връзка с тази процедура съгласно чл. 116 от същия се подават заявления до митническите органи в следните срокове: в случай на надвзети вносни или износни мита, на грешка от страна на компетентните органи или в интерес на справедливостта – преди изтичането на три години от датата на уведомяването за митническото задължение. Съгласно разпоредбата на чл. 102, параграф 1, изречение първо от Регламент (ЕС) № 952/2013 год. длъжникът се уведомява за митническото задължение в предвидената форма на мястото, където възниква или се счита за възникнало митническото задължение в съответствие с чл. 87 от същия, като по силата на параграф 2 от цитираната правна норма, когато размерът на дължимите вносни или износни мита е равен на размера, вписан в митническата декларация. Вдигането на стоките от митническите органи е равностойно на уведомяването на длъжника за митническото задължение.

В тази връзка изложените касационни оплаквания, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, поради нарушение на чл. 209, т. 3 от АПК, в посочените три предложения, са неоснователни. Към момента на подаване на митническите декларации за допускане до свободно обръщение от страна на търговското дружество – 24 януари 2013 год., 18 март 2013 год., 08 май 2013 год. и 06 юни 2013 год. правилно инстанцията по същество е приела, че възстановяването на антидъмпинговото мито следва да се извърши в указания по чл. 121, параграф 1, б. „а“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 год., тригодишен срок. От приобщения доказателствен материла по делото, съдът правилно е установил, че на 04 август 2016 год. е подадено процесното искане до митническия орган за възстановяване на процесните мита. Предвид датите на митническите декларации за допускане за свободно обръщение, искането за възстановяване на антидъмпинговите мита, е направено след предвидения в митническото законодателство тригодишен срок за подаване на заявление за възстановяване от уведомяването за митническото задължение (вж. решение на Европейския съюз от 14 юни 2012 год., по дело С-533/10 год.). Разпоредбата на чл. 121, параграф 1, б. „а“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 год. следва да се тълкува стриктно. В нея изрично е указан тригодишен срок, който е преклузивен и не подлежи на продължаване, включително и поради непредвидими обстоятелства или неопреодолима сила.

Административен съд – Варна правилно е отхвърлил жалбата на [фирма], като решението не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1724 от 12 октомври 2017 год., постановено по адм. дело № 274/2017 год., по описа на Административен съд – Варна. Решението е окончателно.