Производство по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Социално подпомагане” /ДСП/ гр. Б., против решение № 555 / 28.03.2017 г. по адм. дело № 2547 / 2016 г. на Административен съд гр. Б.. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК.

Ответникът по касационната жалба – Г. А. Б., от [населено място], в писмен отговор излага доводи за неоснователност на същата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено следното:

С решение № 555 / 28.03.2017 г. по адм. дело № 2547 / 2016 г. Административен съд гр. Б. е отменил като незаконосъобразна заповед № ЗСП/Д-А/3623/04.11.2016 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане” гр. Б., касаеща отказ за отпускане на Г. А. Б. на целева помощ за отопление с електроенергия за отоплителен сезон 2016 / 2017 г. и е върнал преписката на административния орган за произнасяне съобразно дадените указания.

За да постанови това решение, съдът е приел, че обжалваната заповед е незаконосъобразна като издадена в нарушение на материалния закон, предвид това, че не е съобразена с обстоятелството, че в случая е била налице хипотезата на чл. 10, ал. 3, т. 3 ППЗСП и по отношение на молителя не следва да се прилага изискването по чл. 10, ал. 1, т. 7 ППЗСП за регистрация в Бюрото по труда. Съдът е обосновал извода, че жалбоподателят съжителства и се грижи за майка си, която е „тежко болно лице“ по смисъла на чл. 10, ал. 3, т. 3 ППЗСП и затова за жалбоподателя, който съжителства и се грижи за нея, е неприложимо изискването по чл. 10, ал. 1, т. 7 ППЗСП. Решението...