Производството е по гл. ХІІ на АПК.

Образувано е по касационна жалба на „В и К“ ООД, гр. Г., представено от адв. Й. Ц., срещу решение № 168/28.10.2020г. на Административен съд Габрово по административно дело № 223/2020 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ № 24/01.06.2020 г., издаден от длъжностно лице с функциите на орган по приходите от отдел „Местни данъци и такси“ при община Г.. Касаторът заявява общо трите категории основания за неправилност на съдебния акт по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретни са оплакванията му за противоречие на решението с материалния закон и постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Оспорва констатациите за предоставяне на дружеството за управление на водния обект, представляващ поземлен имот, платените за който данък върху недвижим имот и такса за битови отпадъци не са възстановени с обжалвания АПВ. Настоява на отликата между предоставянето на обекта за стопанисване, поддържане и експлоатация по чл. 198о, ал. 1 ЗВодите и предоставянето на вещно право на ползване по чл. 11, ал. 2 ЗМДТ и право на управление на имота по чл. 11, ал. 5 ЗМДТ.Пва се на чл. 10, ал. 2 ЗМДТ, за да обоснове теза, че заетият от воден обект поземлен имот държавна собственост е необлагаем с ДНИ, а съответно за него не се дължи и такса за битови отпадъци. Изразява убеждение, че лицата, осъществяващи дейности по чл. 198о, ал. 1 ЗВодите не са сред лицата по чл. 11 ЗМДТ и съответно не са и задължени по чл. 64, ал. 1 ЗМДТ лица за местната такса. Иска отмяна на и на АПВ и връщане на преписката на органа от звеното за местни приходи с указания по тълкуването и прилагането на закона. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация – кмета на община Г. отрича основателността на касационната жалба. Иска...