Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция (ОД) на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) – Благоевград срещу решение №1721/11.11.20 г., постановено по адм. д. №365/2020 г. по описа на Административен съд – Благоевград (АС-Благоевград).

Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъдат отменено обжалваното съдебно решение и вместо него да бъде постановено ново, с което да бъде оставен в сила оспорения административен акт. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба. Претендира разноски за двете съдебни инстанции и прави при условията на евентуалност възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Ответникът К.С оспорва касационната жалба по съображения в писмена молба бележки. Претендира разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното съдебно решение №1721/11.11.20 г., постановено по адм. д. №365/2020 г. по описа на АС – Благоевград е отменено Уведомително писмо с изх. № 01-013-6500/86 от 06.04.2020 г., издадено от директора на ОД на ДФЗ-Благоевград, с което е отказано финансово подпомагане по подмярка 14.2.2 „Осигуряване на свободно отглеждане на открито за ДПЖ“, поради неотговаряне на изискванията на чл. 4, ал. 3, т. 2 във връзка с чл. 28, ал. 1, т. З от Наредба № 4 от 08.08.2017 г. за прилагане на мярка 14 „Хуманно отношение към животни“ от Програмата за развитие на селските райони за периода (ПРСР) 2014 - 2020 г. (Наредбата), както и е наложена финансова санкция за бъдещ период в размер на 57 % от одобрената за подпомагане сума по подмярка 14.2.1 „Осигуряване на свободна подова площ при отглеждане за ДПЖ“, на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от Наредбата и на чл. 31 на Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 г за допълнение на Регламент № 1306/2013 г. на ЕП, двете представляващи направления по мярка 14 „Хуманно отношение към животни“ от ПРСР 2014 - 2020 г. и са присъдени и разноски. Административният съд е приел, че уведомителното писмо е действителен административен акт, но при издаването му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и е в нарушение на материалния закон.

Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно.

Обжалваното съдебно решение е постановено от законен състав, сезиран с допустима жалба против подлежащ на оспорване индивидуален административен акт.

При напълно изяснена фактическа обстановка в съответствие със събраните по делото доказателства АС-Благоевград е обосновал законосъобразни правни изводи без да бъдат допуснати процесуални нарушения.

В обстоятелствената част на оспореното пред АС-Благоевград уведомителното писмо е посочено, че се издава по подадено от К.С заявление за подпомагане, представляващо и заявление за плащане с идентификационен № 01/14/2/00741, при което в резултат на извършени административни проверки е установено, че за 86 броя животни броят на дните за отглеждане на открито не отговаря на необходимия миниум по чл. 4, ал. 3, т. 2 от Наредбата, за което му е отказано подпомагане по дейност 14.2.2 и му е наложена санкция за бъдещ период по подмярка 14.2 поради констатирана разлика от 12, 9 ЖЕ между заявените и установените на място. Правилно първоинстанционният съд е приел, че от съдържанието на уведомителното писмо не става ясно въз основа на какви фактически обстоятелства са формирани изводите за неспазване на изискванията за стандарта за свободно отглеждане на открито за ДПЖ, към кой момент и е напълно неконкретизирано как е изчислена разликата в ЖЕ, респективно кои животни не са установени на място. Тези недостатъци правилно са преценени като съществено неспазване на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. Допълнително при обосноваване на извода за основателност на оспорването, АС-Благоевград е констатирал и нарушения на административнопроизводствените правила – неуведомяване на адресата преди издаването на акта, за да му бъде дадена възможност да се запознае с данните от проверките. Независимо от наличието на достатъчно основания по смисъла на чл. 168, ал. 4 и ал. 5 от АПК отм. за отмяна на уведомителното писмо, АС-Благоевград е разгледал и спазването на материалния закон, за да обоснове допълнителни съображения за основателност на жалбата. Съдът се е позовал на неоспореното от страните заключение на вещото лице С.М, според което са спазени всички нормативни изисквания за отглеждане на животните от К.С, с което се опровергават фактическите констатации в уведомителното писмо. Оплакванията в касационната жалба относно отразяванията в регистрите на Българска агенция за безопасност на храните на данни относно пашуването и предвижването на животните съставляват фактически твърдения, които са били предмет на установяване пред първата инстанция. Въз основа на събраните писмени доказателства, представляващи административна преписка и неоспореното заключение на вещото лице, АС-Благоевград е установил правилно фактическата обстановка, включително и относно броя на животните и начина на тяхното отглеждане, при което не са допуснати наведените от касатора нарушения.

Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение на АС-Благоевград е валидно, допустимо и правилно и не са налице предвидените в чл. 209, т. 3 от АПК основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила.

По водене на делото пред касационната инстанция К.С е направил разноски в размер на 700 лв., които с оглед направеното искане и изхода на спора, има право да му бъдат възстановени от бюджета на ОД на ДФЗ-Благоевград като съответстващи на фактическата и правна сложност на спора. Своевременно направеното възражение за прекомерност на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е неоснователно.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №1721/11.11.2020 г., постановено по адм. д. №365/2020 г. по описа на Административен съд - Благоевград.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“– Благоевград, [населено място], [улица] да заплати на К.С, съд. адрес: [населено място], [улица], офис 104, адв. Д.Т, сумата 700 (седемстотин) лв., разноски за касационната инстанция. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.