Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на А. Х. от гр. С., чрез от адв. К. против решение №2390 от 04.05.2020 г., постановено по адм. дело №11713/2019 г. по описа на Административен съд –София град. С доводи за неправилност, незаконосъобразност и допуснати съществени процесуални нарушения се претендира отмяна на решението със законните последици.
Ответникът главен архитект на район "Оборище" при СО, в писмено възражение по жалбата, изразява становище за нейната неоснователност и законосъобразност на решението.
Ответникът В. Ж., чрез адв. А., оспорва касационната жалба и моли за потвърждаване на решението като законосъобразно. Претендира разноски.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и предлага да се остави в сила решението като валидно, правилно и законосъобразно.
Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество – неоснователна, по следните съображения.
С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор за прогласяване нищожността на Разрешение за строеж /РС/ № 75/10.07.1992 г., издадено от началника на управление „АБ“ към ТОА „Оборище“, Народен съвет – София. Прието е, че процесното РС не страда от съществен порок, водещ до невъзможност за възникване на разпоредените последици, което да сочи на неговата нищожност. За безспорен е приет факта на издаване на разрешението от компетентния орган предвид действащата към момента на издаването му норма на чл. 224 от ППЗТСУ отм. в редакцията на бр. 62/1973г., както и при спазени изисквания за форма и съдържание по чл. 228, ал. 3 ППЗТСУ /бр. 37/1978г/. Доводите за нарушение на материалните разпоредби на чл. 56, ал. 1 и ал. 3 ЗТСУ отм. са възприети като такива за законосъобразност, унищожаемост на акта, т. е. неотносими към претендираната нищожност. Изложени са мотиви и...