Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „М”АД. Посочена е облагаемата основа и промилите за начисляване на ТБО. Изрично в мотивите на АУЗ е посочено, че макар да има техническа възможност за определяне на количеството на отпадъка, то между дружеството и община Б. не е налично споразумение или договор въз основа на който да бъде приложен количественият метод за определяне на ТБО.
Съдът е приел, че при издаване на АУЗ административният орган макар да е посочил, че го издава въз основа на съдебно решение не се е съобразил с указанията на съда дадени в този съдебен акт относно тълкуването и прилагането на закона.
Тази констатация е дала основание на първоинстанционният съд да приеме, че е налице нищожност на АУЗ по реда на чл. 177, ал. 2 АПК, тъй като противоречи на влязло в сила решение. Решението е правилно постановено.
От фактите приети за безспорни между страните по делото е видно, че с АУЗ №63-22-18_001/28.06.2019 г. и предходния издаден АУЗ 63-22-18/22.05.2018 г. се установява по отношение на „Албена“ АД едно и също по основание и размер задължение за ТБО. Независимо от подробните описания на недвижимите имоти размерът на задължението е определен въз основа на данъчната оценка за всеки от тях. Налице е идентичност между разпоредителните части на двата АУЗ, както и между фактическите и правни основания за издаването им. Второто писмо е издадено при същото неправилно приложение на материалния закон, както и първото, като не са взети предвид задължителните за административния орган указания по приложение на материалния закон по влязлото в сила решение на АС-Добрич.
Неоснователно при обжалването основаният аргумент на касатора е, че в съдебният акт липсват мотиви по същество на спора. Твърди се, че съдът не е изследвал въпроса след като дължимата такса не е определена по чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ,то дали не е по ал. 2 на същата разпоредба. На първо място при издаването на АУЗ следва да бъде безпротиворечиво посочено на кое правно основание се издава и фактите посочени в акта да обосновават неговото приложение.
На второ място всички наведени от касатора доводи по приложението на материалния закон са преклудирани от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение на основание чл. 177, ал. 1 АПК, поради което не следва да бъдат обсъждани по същество в настоящото дело. Ето защо АС-Добрич правилно е изследвал само въпроса дали при издаването на АУЗ са изпълнени указанията дадени с решение №50/19.02.2019 г., постановено по адм. д.№593/2018 г. И на последно място съдържанието на двата акта, правилно е преценено от АС-Добрич, като идентично, предвид еднаквата разпоредителна част по отношение на едно и също задължение и за един и същи период от време. Оспореният в настоящето производство АУЗ е издаден в нарушение на задължителните указания на съда по тълкуване и прилагане на материалния закон по чл. 173, ал. 2 АПК, които правилно е посочил решаващият състав, че следва да бъдат съобразени при новото произнасяне от административния орган.
Несподелимо е твърдението на касатора, че постановеното решение следва да бъде обезсилено, като недопустимо, тъй като с него не е указано на администрацията на О. Б какви действия следва да предприеме за изпълнението му. Недопустимо е това решение, което е постановено при наличие на отрицателни процесуални предпоставки за съществуването на правото на жалба или при липсата на някоя от положителните процесуални предпоставки за упражняване на това правно. Решението ще страда от порок по чл. 209, т. 2 от АПК само ако първоинстанционния съд не е извършена дължимата служебна проверка относно редовността и допустимостта на жалбата с която е сезиран, като в последствие пред касационният съд се установи, че жалбата е нередовна или недопустима. В конкретния случай такива пороци на акта не се установяват.
И в двете съдебни производства общинската администрация не отрича възможността генерираното и депонирано в последствие количество отпадъци от „Албена“ АД да бъде измерено. При наличието на техническа възможност за определяне на количеството отпадъци, при предвидена в ЗМДТ възможност ТБО да се определи въз основа на това количество всички аргументи изложени в АУЗ и в касационната жалба за липса на методика, липса на договори и неустановени маршрути за извозване, не могат да отменят задължението таксата да бъде определена по този ред. Това задължение е предвидено в закона, а и изрично в този смисъл се е произнесъл АС-Добрич с предходното си решение относно тълкуването и прилагането на относимите правни норми.
ЗМДТ изисква, когато е невъзможно да бъде измерено количеството битови отпадъци да се пристъпи към определяне на ТБО по друг метод, а невъзможността да бъде изрично обоснована. В конкретния случай, компетентния орган не твърди изобщо да е в невъзможност да определи количеството на битовите отпадъци, напротив и в АУЗ и в потвърждаващото го решение е посочено, че технически не са налице пречки за измерване на отпадъците. Дори в открито съдебно заседание, проведено на 15.10.2020 г. това е заявено и от процесуалният представител на административния орган. Като изрично е посочено: “Можем да кажем какво е количеството, но това не е работа на административния орган“.
Съгласно чл. 35 от АПК, в задължение на администрацията е да изясни всички факти и обстоятелства, които са относими към спора. В конкретния случай това е на първо място количеството на генерираните отпадъци и на второ въз основа на тях да се определи задължението. Администрацията с изявленията си отказва да изпълни това свое задължение, като прехвърля отговорността за това на „Албена“ АД. Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК в тежест на административния орган е да докаже съществуването на фактическите основания, посочени в него и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Макар в мотивите на процесния АУЗ да е посочено, че се издава в изпълнение на решение №50/19.02.2020 г. по адм. д.№593/2018 г., само това не е достатъчно, за да се приеме, че този съдебен акт е изпълнен. ТБО за 2018 г. отново е определен върху данъчната оценка на имотите, при изрично посочване от административния орган, че е налице техническа възможност да бъде определено количеството на генерираните отпадъци.
Изложеното налага извод, че решението на Административен съд – Добрич, с което административният акт е обявен за нищожен, е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни.
При този изход на спора в полза на касатора не се дължи присъждане на разноски, а ответника изрично в съдебно заседание е заявил, че не претендира такива.
Мотивиран така, Върховен административен съд състав на Осмо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 170 от 26.06.2020 г., постановено по административно дело №651/2019 г. по описа на Административен съд гр. Д..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.