Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от Г.С, с ЕГН [ЕГН], чрез адв. И.Г, срещу Решение № 2997 от 17.06.2020 г., постановено по адм. д. № 569 по описа на Административен съд София – град (АССГ) за 2020 г. С него е отхвърлен предявеният от настоящия касационен жалбоподател иск, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) (ЗОДОВ), срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) - София за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 3000, 00 лв. вследствие на отменено с влязло в сила съдебно решение от 22.08.2019 г., постановено по нахд № 302 по описа на Районен съд – Е. П за 2018 г. Наказателно постановление № 16-1204-001729 от 18.08.2016 г., издадено от началник на група при ОД на МВР – София. Наред с това, Стоянов е осъден да заплати на ОД на МВР – София разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100, 00 лв.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател съдът неправилно се занимал с въпроса относно наложената на Стоянов глоба от 10, 00 лв., вместо да обсъди относимия факт, че той нямал право да управлява автомобил докато не приключи производството. Не ставало ясно също така какви са причините съдът да не кредитира показанията на разпитания по делото свидетел, от които се установява какви са претърпените от касационния жалбоподател вреди. По така изложените съображения се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и уважаване на предявения иск.
В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се явява лично и поддържа касационната жалба, а по същество моли да бъде уважена. Уточнява, че претендира съдебни разноски само за първоинстанционното производство.
Ответникът – ОД на МВР - София не представя писмен отговор на касационната жалба. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от нейно име оспорва същата. По същество моли обжалваното съдебно решение да остане в сила.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
Въз основа на установеното от фактическа страна, първоинстанционният съд направил извод за допустимост и неоснователност на претенцията за обезщетяване на претърпените от настоящия касационен жалбоподател неимуществени вреди. Доколкото е налице отменено наказателно постановление, съдът приел, че е налице първата предпоставка за ангажиране на отговорността на ответника по ЗОДОВ. Направил извод обаче, че по делото не е установено и доказано настъпването на неимуществена вреда за лицето от това наказателно постановление. В тази връзка съдът съобразил, че то, макар да е издадено през 2016 г., било връчено на Стоянов през 2018 г. и той упражнил правото си да го оспори. Приел за относимо това, че с него Стоянов не бил лишен от правото да управлява моторно превозно средство и доколкото то не е влязло в сила, нему не била наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „д“ от Закон за движение по пътищата (ЗДвП). По тези съображения съдът направил извод, че настоящият касационен жалбоподател не доказал настъпването в периода 11.06.2016 г. – 28.09.2019 г. на твърдените неимуществени вреди, изразяващи се във влошени отношения вътре в семейството, с клиенти и с управителя на [фирма] поради невъзможност за поемане на всички негови ангажименти и дела, свързани с транспортни услуги до [населено място], [населено място] и т. н. и изпадането му в психична депресия във връзка с невъзможността да управлява моторно превозно средство именно поради издаденото отменено като незаконосъобразно наказателно постановление. Съдът изложил съображения, че последното по никакъв начин не е било предпоставка или основание за лишаване на Стоянов от право да управлява моторно превозно средство, поради което не може да е в причинно – следствена връзка с твърдените неимуществени вреди. По тези причини съдът отхвърлил иска, като изрично посочил, че намира за ненужно да обсъжда останалите приети по делото доказателства. Решението е валидно, допустимо и правилно.
С отмененото като незаконосъобразно Наказателно постановление № 16-1204-001729 от 18.08.2016 г., издадено от ВНД началник група към ОД на МВР – София, Сектор „Пътна полиция“ на Стоянов била наложена глоба в размер на 10, 00 лв. на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. първо ЗДвП за извършено нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП (поради това, че не е носил свидетелство за управление на МПС от съответната категория).
В исковата молба на Стоянов, по която било образувано производството пред АССГ, било обективирано твърдение, че за периода 11.06.2016 г. (датата на издаване на акта за установяване на административно нарушение) до 28.09.2019 г. (датата на влизане в сила на решението на Районен съд – Е. П за отмяна на наказателното постановление) той не могъл да управлява автомобил. Като причина посочил, че съгласно ЗДвП водач, който има наложена глоба, не може да управлява автомобил до заплащане на глобата.
Предвид горното, правилно и обосновано на доказателствата по делото първоинстанционният съд е направил извод за неоснователност на предявената искова претенция за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди като последица на посоченото отменено като незаконосъобразно наказателно постановление. Правилна е преценката на съда, че Стоянов не бил лишен от правото да управлява моторно превозно средство с него, нито са налице доказателства, че му е била наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „д“ ЗДвП във връзка с този акт. Неотносима към настоящия спор е приобщената по делото Заповед за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 4 ЗДвП № 155879 от 09.10.2007 г., отменена с Решение № 1266 от 24.01.2012 г., постановено по адм. д. № 3941 по описа на Върховния административен съд за 2011 г. Поради това правилен е направеният от съда правен извод, че по делото не е установено и доказано, че твърдените неимуществени вреди са настъпили именно поради издаденото отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, доколкото последното по никакъв начин не е било предпоставка или основание за лишаване на Стоянов от право да управлява моторно превозно средство. В този смисъл този акт, във връзка с който се претендира присъждането на обезщетение, не може да е в причинно – следствена връзка с твърдените неимуществени вреди, както правилно е прието в обжалваното съдебно решение.
Неоснователно касационният жалбоподател се оплаква, че съдът без основание „… се занимал с въпроса относно наложената на Стоянов глоба от 10, 00 лв., вместо да обсъди относимия факт, че той нямал право да управлява автомобил докато не приключи производството.“ Както вече се посочи, наказателното постановление няма такава последица. Тя не следва и от направеното в него отбелязване, че към датата на издаването му – 18.08.2016 г. на водача остават 0 контролни точки. Такива с него не са отнемани. При съобразяване на така изложеното, неоправдани се явяват и оплакванията на Стоянов за допуснато от съда нарушение, изразяващо се в некредитиране показанията на разпитания по делото свидетел. Доколкото, предвид приетото по – горе, тези показания се явяват неотносими, като не ги е обсъдил, съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което да е основание за отмяна на обжалваното решение. Ето защо и поради липсата на релевираните нарушения, последното като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2997 от 17.06.2020 г., постановено по адм. д. № 569 по описа на Административен съд София – град за 2020 г. Решението не подлежи на обжалване.