Производството е по реда на чл. 237 и следващите от АПК.

Образувано е по искане на „Динипо“ ЕООД, представлявано от адвокат Н. Т., за отмяна на влязло в сила съдебно Решение № 5544/13.05.2020 г., постановено по административно дело 10275/2019 г. по описа на Върховния административен съд, Второ отделение, с което е обезсилено Решение № 1593/29.07.2019 г., постановено по административно дело № 1888/2018 г. по описа на Административен съд – Варна, и е прекратено производството по делото.

Съдържащите се в искането доводи сочат на основанието по чл. 239, т. 4 АПК, тъй като се твърди, че решението, чиято отмяна се иска противоречи на друг съдебен акт, постановен от Върховния административен съд по същия правен спор – Определение № 12901/24.10.2018 г. по административно дело № 12321/2018 г. На следващо място се излагат доводи за противоречие на съдебното решение с разпоредбата на чл. 31, ал. 2 АПК, поради което се иска неговата отмяна, след което делото да се върне за ново разглеждане на друг състав на Върховния административен съд, с указания за постановяване на съдебен акт по съществото на спора, включително с изпращане на преписката на компетентния орган.

Искането за отмяна се поддържа от адвокат Т., който моли да бъде да бъде уважено, по съображения развити в писмени бележки.

Ответната страна, Кметът на Район „Одесос“ при О. В, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по спора.

Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, намира искането за допустимо, като подадено срещу подлежащо на отмяна влязло в сила съдебно решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 240, ал. 1, т. 4 АПК.

Разгледано по същество, искането е неоснователно.

Основанието за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК е налице, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго...