ПРИ ОТЧУЖДЕНИЕ НА ВЕЩНО ПРАВО НА ОБИТАВАНЕ НА НЕДВИЖИМ ИМОТ ОБЕЗЩЕТЕНИЕТО СЛЕДВА ДА СЕ ОПРЕДЕЛИ СЪОБРАЗНО СЪС СЛЕДВАЩИЯ СЕ НАЕМ НА ОБИТАВАНИЯ ИМОТ, СЪСТОЯНИЕТО НА ИМОТА, ВЕРОЯТНАТА ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ НА ЖИВОТ НА ОБИТАТЕЛЯ, СРОКА НА ОБИТАВАНЕТО И ВСИЧКИ ДРУГИ ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СА ОТ ЗНАЧЕНИЕ ЗЗД СЛУЧАЯ

- чл. 56 ЗС;

- чл. 130 ГПК

Председателят на Върховния съд е направил предложение да се издаде тълкувателно решение по въпроса: как следва да се оценява при отчуждение вещното право на обитаване на недвижим имот.

Върховният съд, ОСГС, за да се произнесе, взе предвид:

Правото на обитаване е по характера си вещно право на ползване на недвижим имот за лични нужди на ползувателя. При липсата на изрична уговорка относно срока то се погасява със смъртта на ползувателя. То може да бъде погасено и поради настъпването на някои от причините, посочени в чл. 59, ал. 3 ЗС, а също така и поради отчуждение. В последния случай се поставя въпросът за начина на обезщетяването на ползувателя за лишаването му от възможността по-нататък да обитава имота.

Като имуществено право обитаването има своя паричен еквивалент. То се изразява в онази сума пари, която обитателят спестява с обитаването на имота. Това е следващият се наем, определен съобразно със съществуващите правила за определяне на наемите. Затова при определяне на размера на обезщетението за отчуждено право на обитаване е необходимо на първо място да се има предвид следващият се наем за такъв имот. Освен това необходимо е да се има предвид и времето, за което обитателят е лишен от правото си да обитава имота. При обитаването, ограничено с определен срок, това е времето, което е останало до изтичане на срока. В този случай е необходимо освен това да се има предвид и състоянието на имота с оглед да се прецени дали имотът би могъл да бъде годен за обитаване...