4О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 241

гр. София, 22.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като разгледа докладваното от съдията М. Г. гражданско дело № 1840 по описа на Върховния касационен съд за 2024 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. И. Д., чрез адв. А. П. срещу въззивно решение № 3/11.01.2024 г., постановено по възз. гр. д. № 397/2023 г. на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 726/16.06.2023 г. по гр. д. № 302/2022 г. на Окръжен съд – Варна в частта, с която жалбоподателката е осъдена на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД да заплати на В. Г. В. сумата 500 000 лв. – главница по договор за заем от 11.11.2019 г ., както и сумата 8 750 лв. – мораторна лихва за периода 08.12.2021 г. до 08.02.2022 г.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложението си жалбоподателката поддържа, че на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК касационният контрол следва да се допусне по въпросите: 1) следва ли въззивният съд да обсъди всички доводи и възражения направени във въззивната жалба и да изложи мотиви за тях, както и да обсъди всички доказателства за това, че „договорът за паричен заем е нищожен поради противоречие с чл. 152 ЗЗД, тъй като прикрива съглашение, с което се уговаря предварително начин на удовлетворяване на кредитора, различен от предвидения в закон, че е нищожен, тъй като е абсолютна симулация, защото страните не са желали настъпването на правните последици на сделката, че е нищожен поради липса на съгласие за сключване на договора за заем в размер на 500 000 лева, както и поради противоречие със закона и добрите нрави - правно основание чл. 26 ЗЗД“; 2) може въззивният съд изолирано да цитира едни и да пропуска други доказателства без да формира мотиви защо не ги приема; 3) „допустимо ли е събирането на гласни доказателства, за установяване на обстоятелства, различни от установените като основания за плащане, по посочените в платежните документи, за изпълнение на поето с писмен акт задължение и при твърдения за сумулация“; 4) „предадена ли е реално заеманата сума от заемодателя В. на заемателя Д. чрез превъртането на средства през банковите сметки на две физическа лица и едно юридическо лице и по този начин осъществен ли е фактическият състав на договора за паричен заем и ако не е предадена същата след извършеното превъртане, то следва ли се задължение от 500 000 лв.; действително предадената сума на Д. 200 000 лв. ли е, съгласно записа на заповед и върната ли е тя на В., видно от представените банкови платежни нареждания и декларация от 11.12.2021 г.“; 5) „допустима ли е служебна справка от страна на въззивния съд във връзка със съдебно решение постановено от друг съд в друг съдебен район, но имащо значение към предмета на доказване по настоящото дело и в случай, че въззивникът е въвел твърдения за него във въззивната жаба и е обосновал, че същото е постановено след постановяване на решението на Окръжен съд – Варна и за наличието на това съдебно производство са събирани писмени доказателства още при първоначалното разглеждане на делото, както и че същото има отношение към разкриване на симулацията“; 6) „допустимо ли е да се приемат документите запис на заповед, декларация договор за покупко - продажба на земеделска земя и банкови платежни които изхождат само от една от страните по привиден договор - В. В., може да бъдат счетени за обратно писмо за доказване на симулация или те в своята съвкупност и по отделно представляват само начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 165, ал. 2, изр. 1 ГПК“; 7) „следва ли да се третира като заинтересовано от даване на показания в полза на ищеца лице, работещо по трудово правоотношение като счетоводител в дружество св. И., чийто едноличен собственик е ищецът“. Сочи се практика на ВКС, на която според жалбоподателката въззивното решение противоречи. Поддържа се и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК - очевидна неправилност на въззивното решение.

Ответникът по жалбата – В. Г. В., чрез адв.П. С., в писмен отговор изразява становище за липса на основания за допускане на касационния контрол и за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

В хода на производството е постъпила е молба вх. № 19747/15.11.2024 г., идентична с молба вх. № 19842/18.11.2024 г., от касаторката, съдържаща искане за спиране на производството по делото на основание чл. 637, ал. 1 ТЗ. Молителката сочи, че с решение № 435/28.10.2024 г. по т. д. № 373/2024 г. на Окръжен съд – Варна е открито производство по несъстоятелност по отношение на нея, в качеството й на предприемач – земеделски производител (чл.760в и сл. ТЗ), обявена е несъстоятелността и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ производството по несъстоятелност е спряно.

В представения на 17.12.2024 г. отговор, ответникът по касационната жалба и по молбата сочи, че искането за спиране е неоснователно, тъй като с решението за откриване на производство по несъстоятелност, производството по несъстоятелността е спряно.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:

Съгласно императивната разпоредба на чл. 637, ал. 1 ТЗ, с откриването на производство по несъстоятелност по силата на закона (ex lege) се спират съдебните производства по имуществени граждански и търговски дела срещу търговеца - длъжник, с изключение на трудови спорове по парични вземания. С нормата на чл. 760в ТЗ е предвидено, че правилата за производството по несъстоятелност на едноличния търговец се прилагат съответно за предприемача (който по определението на чл. 760а ТЗ е физическо лице), доколкото не са предвидени особени разпоредби. Съгласно чл. 760г ТЗ, доколкото не могат да бъдат разграничени личните задължения на предприемача, същите се считат за свързани с упражняваната от него стопанска дейност, занаят или свободна професия.

В случая, предмет на делото са осъдителни искове предявени срещу ответницата Г. Д. за заплащане на сумата 500 000 лв. – главница по договор за заем от 11.11.2019 г ., както и сумата 8 750 лв. – мораторна лихва за периода 08.12.2021 г. до 08.02.2022 г. С постановеното решение № 435/ 28.10.2024 г. по т. д. № 373/2024 г. на Окръжен съд – Варна е открито производство по несъстоятелност на касаторката, в качеството й на предприемач – земеделски производител и е обявена несъстоятелността, като решението е влязло в сила на 09.11.2024 г. и е вписано в регистъра по несъстоятелност при Министерство на правосъдието. На това основание следва да се приеме, че са налице предпоставките на императивната норма на чл. 637, ал. 1 ТЗ, вр. с чл. 760г ТЗ, за спиране на настоящото производство, образувано по осъдителен иск за парично вземане срещу ответницата – длъжник. При липсата на особени разпоредби в Глава петдесет и втора „а“ от ТЗ – „Несъстоятелност на предприемача“, правилото по чл. 637, ал. 1 ТЗ е общо приложимо и за несъстоятелността на предприемача (земеделски производител) и предвижда на това основание спиране на всички съдебни и арбитражни производства по имуществени граждански и търговски дела, с изключение на трудови спорове по парични вземания. Без значение е, че в конкретния случай по отношение на производството по несъстоятелност е приложен режима на чл.632, ал. 1 ТЗ, тъй като приложимостта на чл. 637 ТЗ не е поставена в зависимост от фазата на несъстоятелността (в с. см. - определение № 580/ 30.10.2009 г. по ч. т. д. № 631/2009 г., I т. о., определение № 186/02.12.2016 г. по гр. д. № 61278/2016 г., II г. о., определение № 180/12.04.2012 г. по гр. д. № 41/2012 г., ІІІ г. о., и др.).

Водим от горното и на основание чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК, вр. с чл. 637, ал.1 ТЗ, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА производството по гр. д. № 1840/2024 г. по описа на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред друг състав на ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.