Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. Й. А. срещу решение от 18.07.2011г. по гр. дело № 157/2010г. на Окръжен съд Монтана, с което е потвърдено решение от 14.02.2011г по гр. д. 249/2010г на Районен съд Монтана, по отхвърлен иск на касатора за установяване на вземане по чл. 422 ГПК Съображения по допускането на касационно обжалване са развити в изложение на касатора, поставя се единствено въпрос за недопустимост на потвърденото първоинстанционно решение и задължението на съда да съобразява служебно родовата подсъдност по чл. 104 т. 4 ГПК. Според ищеца, при цена 29289 лв, установителният иск е следвало да се разгледа от окръжен съд, на първа инстанция, Изтъква се, че посочения порок на въззивното решение обуславя служебно допускане до касационно обжалване, предвид даденото в ТР № 1 / 2009г ОСГТК на ВКС разрешение.

След преценка Върховен касационен съд, ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.

Не са налице предпоставки за положителен извод по отношение на оплакването, свързано с нарушаване правилата на родовата подсъдност и вероятност да е налице недопустимост на обжалваното решение, при положение че предявеното за установяване вземане е за главница в размер 21 700 лева, по 15 бр. договори, като вземането по мораторната лихва за забава, до завеждане на исковата молба за исковия период, е предявено за установяване в размер на 7589 лв, Налице е обективно съединяване на искове, при което за условието на чл. 104 т. 4 ГПК се изисква поне един от тях да е с цена над 25 000 лева, Разглеждането на делото и даденото от съда диспозитивно разрешение е в съответствие с правилата на родовата подсъдност, съдът не приема довода за наличие на основание по допускане до касационно обжалване, с оглед служебна проверка дали решението е допустимо

Ето защо Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска касационно обжалване на

решение от 18.07.2011г. по гр. дело № 157/2010г. на Окръжен съд Монтана

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.