О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 93

гр. София, 25.01.2016 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 14.12.15 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

ОЛГА КЕРЕЛСКА

като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №5387/15 г., намира следното:

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на [фирма] срещу въззивното решение на Апелативен съд П. по гр. д. №260/15 г. и по допускане на обжалването. В. решение се обжалва в частта, с която са отхвърлени предявените от дружеството – касатор срещу непълнолетните ответници Д. Н., ЕГН [ЕГН] и Б. Н./действащи чрез тяхната майка и законен представител Ц. М./ искове за сумата от 89 998 лв., претендирана на осн. чл. 79, ал. 1 ЗЗД по сключения на 23.04.12 г. от ответника Д. Н. ЕГН [ЕГН] с дружеството – касатор договор за строително - ремонтни работи в имота на двамата непълнолетни ответници и не е разгледана евентуалната претенция на касатора срещу тези ответници за същата сума на осн. чл. 59 ЗЗД, след като съдът е приел, че те не са страна по договора.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК. Намира че по въпросите:1. Може ли да се приеме, че е налице законно представителство при сключване на договор за строителство на жилищна сграда от родителя, ако собственици на земята са малолетните деца, а в договора те не са посочени като страни? и 2. Разглеждането на иска на договорно основание изключва ли отговорността за...