Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на П. М. срещу въззивното решение на Окръжен съд Благоевград по гр. д. №845/14 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен предявеният от Областна дирекция на МВР, Б. срещу касатора по реда на чл. 422 ГПК иск за признаване на вземане в размер на 119 878 лв., представляващо обезщетение за вреди от липси, причинени от ответника при изпълнение на заеманата по тр. договор с ищеца отчетническа длъжност „Д Г.” за периода 28.05.2008 -1.12.11 г.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 -3 ГПК. Намира, че по въпроса / уточнен и конкретизиран от съда/: Кога съставеният акт за начет има материална доказателствена сила за установените с него липси? - въззивното решение противоречи на р. по гр. д. №1338/12 г. на ВКС, четвърто г. о. – осн. по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Останалите две основания не са обосновани откъм обща и специални предпоставки, съобразно указаното в ТР №1/19.02.10 г., за което е възразил и ответникът по жалба – цитираното първоинстанционно решение на РС Благоевград по гр. д. №325/15 г. не е представено с данни за окончателност, а осн. по т. 3 се обосновава с доводи за неправилност на въззивното решение, които ВКС не разглежда в това производство. В ТР №1/19.02.10 г. е посочено, че основанията по чл. 280, ал. 1 са различни от тези по чл. 281, т. 3 ГПК и са разграничени целта и приложното поле на двете групи основания.

Соченото осн. по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не се установява: в р. по гр. д. №1338/12 г. на ВКС, четвърто г. о., на което се позовава касаторът, е посочено, че за да се приложи презумцията по чл. 22, ал. 5 ЗДФИ, според която фактическите констатации в акта за начет се смятат за истински до доказване на противното, е необходимо актът за начет да е съставен по надлежния ред: проверката да е извършена от надлежно овластено лице при гарантирано право на участие на материалноотговорното лице и въз основа на надлежни доказателства, докладът за резултатите от финансовата инспекция и съставеният акт за начет да са връчени на материално отговорното лице и да съдържат мотивирано заключение на финансовия инспектор по становището и подадените възражения. Когато актът за начет не е съставен по надлежния ред, отпада неговата материална доказателствена сила. Това не е пречка да бъде реализирана отговорността на начетеното лице, но увредената организация трябва да докаже пред съда констатациите по акта с други доказателствени средства. Погрешното, в натурално и стойностно изражение, отчитане на стоковоматериални ценности, само по себе си не съставлява вреда по смисъла на чл. 21 ЗДФИ. Вреда е липсата на стоковоматериална ценност, без да е извършено разпореждане с нея по предназначението й (т. е. собственикът е лишен от възможността да извлече всички ползи от стоковоматериалната ценност). Погрешното отчитане може да причини вреда, само ако е довело до липси. Не е налице липса, ако при проверката на действителните наличности стоковоматериалната ценност се окаже налице, както и ако не е налице, но разпореждането с нея в действителност е по предназначението й като средство за производство (т. е. собственикът се е възползвал от разпореждането).

Въззивният и първоинстанционният съд са се съобразили с тази практика при постановяване на решенията си. Отговорено е на възраженията на ответника по съставянето на акта за начет, като е прието, че на осн. ЗДФИ и Вътрешните за правила за възлагане, извършване и отчитане на материалните проверки в МВР е разпоредена и извършена материална проверка на склада за Г. при ищцовата дирекция за процесния период. При извършване на проверката ответникът поради заболяване е бил представляван от определено от него лице – чл. 12, т. 2 ППЗДФИ, посочено в писмено заявление и разпитано като свидетел по делото. За проверката е изготвен доклад от оторизиран инспектор, който е връчен на ответника, заедно с приложенията. Ответникът е бил привлечен към пълна имуществена отговорност за липси на осн. чл. 21 и 23 от ЗДФИ и чл. 37 и сл. от ППЗДФИ. Актът за начет е съставен в писмена форма от компетентен орган, връчен е на ответника, който в законоустановения срок е подал възражение, по което проверяващите инспектори са изготвили мотивирано заключение, за отхвърляне на възражението. Заключението е връчено на ответника при отказ, удостоверен от двама свидетели.

С оглед възраженията на ответника, че не е подписвал приложените към акта за начет акт за наличност и констативни протоколи, както и разходните документи, признати за неистински с отделен диспозитив в първоинстанционното решение, въззивният съд е назначил експертиза, която след подробна проверка на доказателствата към акта за начет и у ищеца е установила сочената и в акта за начет липса / реално установени при проверката количества Г., по - малки от тези, които следва да са действително налични, по приложена таблица/, като резултат от неправилното отчитане на поверените на ответника по иска горивно смазочни материали. Така, по искане на ответника като въззивник по делото са събрани и други доказателства – експертиза и св. показания, които не опровергават констатациите в акта за начет и заедно с приложените към него приходни и разходооправдателни документи, обосновават реализирането на отговорността на материалноотговорното лице за настъпилата вреда от липси..

Изводите на въззивния съд относно наличието на вреда за ищеца, която подлежи на обезщетяване с ангажиране на пълната имуществена отговорност на ответника за нея, съответстват на цитираната от касатора практика на ВКС – р. по гр. д. №1338/12 г. на четвърто г. о., на сочените от ответника по жалба р. по гр. д. №86/10 г. на четвърто г. о., цитираното в последното р. по гр. д. №926/08 г. на първо г. о. и на р. по в. т. д. №63/13 г. на Бургаски апелативен съд, което не е допуснато до обжалване с опр. по гр. д. №4898/13 г. на ВКС, четвърто г. о.

Поради изложеното не са налице сочените от касатора осн. по чл. 280, ал. 1 ГПК и ВКС на РБ, трето г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Благоевградски окръжен съд по гр. д. №845/14 г. от 10.07.15 г.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: