Производството е по реда на чл. 237, във връзка с чл. 239, т. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искане, подадено от Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ, Фонда/ът), чрез упълномощения старши юрисконсулт Д. Р., за отмяна на влязло в сила Решение № 686 от 16.01.2020 г., постановено по адм. д. № 11086 по описа на Върховния административен съд за 2018 г., с което е оставено в сила Решение № 115 от 26.06.2018 г., постановено по адм. д. № 341 по описа на Административен съд – Сливен (АС – Сливен) за 2016 г., с което предявеният от Н. К. иск, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) (ЗОДОВ), срещу ДФЗ е уважен изцяло.

Подателят на искането моли отмяната на посоченото съдебно решение на тричленния състав на Върховния административен съд на основание чл. 239, т. 4 АПК. Твърди, че то противоречи на влязло в сила Решение № 993 от 21.01.2020 г., постановено по адм. д. № 557 по описа на Върховния административен съд за 2019 г. Поддържа становище, че двете дела са с идентичен предмет - касае се за искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, с едни и същи страни, с които са предявени претенции, основаващи се на едни и същи фактически обстоятелства, а разликата била само в претендираните суми, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди – пропуснати ползи, изразяващи се в неполучено от ищците финансово подпомагане за кампания 2016 г. по Схемите и мерките за директни плащания на площи. Било налице субективно и обективно тъждество между делата. Излагат се доводи относно неправилността на решението, чиято отмяна се иска.

В съдебното заседание пред настоящия съд ДФЗ не изпраща представител.

Ответната страна – Н. К., чрез упълномощения адв. С. Р., оспорва искането за отмяна с представен по делото писмен отговор....