3О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50956

гр.София, 19.12. 2022 год.

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение в закрито заседание на шести декември две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

като разгледа докладваното от съдия Петкова гр. дело № 2027 по описа за 2022 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. В. Д. и В. И. Д., двамата чрез адв. А. Д., срещу решение № 47/10.01.2022г. по в. гр. д. № 2775/2021г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решението на СГС за признаване за установено на основание чл. 66, ал.2 СК, че детето В. И. Д. е заченато и произхожда от П. И. Капитански, и е определено да носи името В. П. Капитански.

Касаторите твърдят, че решението е недопустимо, като постановено при липса на право на иск, неправилно и необосновано. Иска се обезсилване на обжалваното решение.

В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се сочат основанията на чл. 280, ал.1 т.3 и чл. 280,ал.2, предл. второ и последно ГПК ( вероятна недопустимост и очевидна неправилност), като се твърди, че : 1/ отговорът на въпроса допустим ли е иска по чл. 66, ал.2 СК при липса на надлежно проведена административна процедура и по –точно при липса на получено съобщение, че припознаването е оспорено, е от значение за точното прилагане на закона; 2/ решението е недопустимо като постановено при липса на право на иск за ищеца, тъй като не било установено по делото той да е получил писмено съобщение за оспорване на извършеното от него припознаване, откогато, според закона, започвал да тече тримесечния преклузивен срок за предявяване на иска по чл. 66, ал.2 СК и 3/ произволен е извода, че ищецът е уведомен именно...