Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на осемнадесети януари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Н. Г. ЧЛЕНОВЕ:ЮЛИЯ ТОДОР. С. при секретар М. Ц. и с участието на прокурора Камелия Николоваизслуша докладваното от съдиятаД. С. по адм. дело № 8678/2021

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса /РЗОК/ - Бургас, подадена чрез процесуалния представител ст. юрисконсулт М. Г., против Решение № 948/29.06.2021 г. по адм. дело № 588/2021 г. на Административен съд – Бургас, с което е отменена Заповед за налагане на санкции № РД-25-129/07.02.2020 г., издадена от директора на РЗОК – Бургас в частта на наложената санкция на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение Д. М. ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, представлявано от управителя д-р Х. Я., с която по т.2.1., т. 2.2. и т. 2.3., за нарушения на чл. 55, ал. 2, т. 2 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/, чл. 277, чл. 287, ал. 3, т. 12, чл. 288, ал. 2, т. 3 и чл. 369, ал. 1 от НРД за медицински дейности /МД/ за 2018 г., е наложена финансова неустойка в размер на 200.00 лева, или общо наложена санкция в размер на 600.00 лева.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост – касационни основания по чл.209, т. 3 от АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата, касаторът моли решението в тази част да бъде отменено, а жалбата на дружеството – отхвърлена. Претендират се разноски, включително и за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касация, при редовно призоваване, не излъчва представител и не ангажира становище по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес, срещу подлежащ на обжалване административен акт.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Административен съд– Бургас, по жалба на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение Д. М. ЕООД, е отменил Заповед за налагане на санкции № РД-25-129/07.02.2020 г. на директора на РЗОК – Бургас в частта й по т. 2.1., т. 2.2., т. 2.3., с които е наложена санкция финансова неустойка в размер на 600.00 лева /3 х 200.00 лева/ и е отхвърлил жалбата в останалата й част.

Административният съд е приел, че не са налице твърдяните в Заповед за налагане на санкции № РД-25-129/07.02.2020 г. нарушения по т.2.1., т. 2.2. и т. 2.3., изразяващи се в неспазване изискванията на диагностично - лечебния алгоритъм /ДЛА/ по КП № 6 – в епикризата и декларацията за информирано съгласие на пациента да бъде отразено вземане на биологичен материал (кръв) за извършване на скрининг за [диагноза] през първата седмица от живота, отчетени със задължителен код 90.59, каквото е изискването на цитираната клинична пътека. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Установено е от фактическа страна, че между Националната здравноосигурителна каса, представлявана от директора на РЗОК – Бургас, като възложител, и УМБАЛ – Д. М. ЕООД, като изпълнител, на 17.05.2019 г. е сключен Договор № 020903 за оказване на болнична помощ по клинични пътеки.

С. З. № РД-25-1757/28.11.2019 г., директорът на РЗОК – Бургас, на основание чл. 20, ал. 1, т. 2 и чл. 72, ал. 3 от ЗЗО, чл. 221, чл. 20 и 21 от НРД МД за 2018 г., е разпоредил извършване на тематична проверка на „УМБАЛ – Д. М. ЕООД.

Резултатите от извършената проверка са обективирани в Протокол № 1409/11.12.2019 г., съставен на основание чл. 74, ал. 3 от ЗЗО. Видно от същия, при извършената проверка са направени констатации във връзка с т. 2 от поставените задачи „Контрол относно спазване изискванията на НРД за медицински дейности за 2018 г. и ЗЗО по отношение на дейности за месец октомври 2019 г. по Приложение № 1 от Правила за условията и реда за прилагане на чл. 4, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Закона за бюджета на НЗОК за 2019 г.“

Установени са нарушения при водене на болничната документация за три здравноосигурени лица /ЗОЛ/ – И. Н., В. К. и В. Н.. В епикризата и декларацията за информирано съгласие на всеки от тези пациенти не е отразено вземане на биологичен материал (кръв) за извършване на скрининг за [диагноза] през първата седмица от живота, каквото е изискването за алгоритъма на поведение според КП № 6.

На 20.12.2019 г. „УМБАЛ – Д. М. ЕООД е депозирала писмено становище до директора на РЗОК – Бургас във връзка с констатациите, отразени в цитирания протокол за извършената проверка.

В резултат на проведеното производство и в хипотезата на чл. 76, ал. 4 от ЗЗО, директорът на РЗОК – Бургас издал Заповед за налагане на санкции № РД-25-129/07.02.2020 г., като наложил финансова неустойка за всяко от установените 12 нарушения, включително и за тези по т. 2.1., т. 2.2., и т. 2.3. /предмет на обжалване пред настоящия касационен състав/, в размер на 200.00 лева за всяко от тях.

Нормата на чл. 76, ал. 4 от ЗЗО определя, че, в случай, че съответните районни колегии на съсловните организации на лекарите не са посочили свои представители в сроковете по чл. 75, ал. 6 за създаване на арбитражна комисия, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, издава мотивирана заповед, с която може да наложи санкциите, без да е необходимо становището по чл. 74, ал. 4 да бъде разгледано от такава комисия.

Споделят се изводите на първоинстанционния съд, че процесната заповед на директора на РЗОК - Бургас е издадена от компетентен орган и в изискуемата форма. Съдът не е констатирал при издаването на атакуваната заповед да са нарушени законовите разпоредби, уреждащи налагането на процесната санкция. Проверката е извършена от компетентни по смисъла на чл. 72, ал. 2 от ЗЗО длъжностни лица от РЗОК - Бургас – контрольори.

Спорът между страните се свежда до това дали действително на трите ЗОЛ – И. Н., В. К. и В. Н., е взета кръв за изследване.

За изясняване на относимите към предмета на спора обстоятелства, в хода на първоинстанционното производство е назначена съдебно-медицинска експертиза. Първоинстанционният съд е кредитирал заключението на същата като обективно изготвено, от лице с необходимите професионални знания и опит в областта на експертното изследване. Съгласно изводите на експертизата, лечебният алгоритъм на КП № 6 е спазен и за трите ИЗ, като са съобразени изискванията, разписани в самата клинична пътека. Въз основа на заключението на вещото лице по медицинската експертиза, първоинстанционният съд е приел за установено, че по отношение на всеки от тримата пациенти е спазено изискването в епикризата и декларацията за информирано съгласие на пациента да бъде отразено вземане на биологичен материал /кръв/ за изследване на [заболяване] по стандартна процедура. В съдебно заседание вещото лице посочва също, че за трите метаболитни заболявания: „[заболявания]“, се използва един и същи биологичен материал, като една филтърна бланка се ползва за двете изследвания.

Правилно, след анализ на съвкупния доказателствен материал и съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд е преценил, че твърдените от органа нарушения по т. 2 от Заповед № РД-25-129/07.02.2020 г. са недоказани. Въз основа на горното е формиран решаващ извод на съда за неправилно приложение на материалния закон, поради което заповедта, в тази част, е отменена като незаконосъобразна.

Правилно първоинстанционният съд е установил, че за И. Н., въпреки непредставяне на оригиналните бланки за вземане на биологичен материал на лицето, са проведени изследвания за трите заболявания. Този извод се подкрепя от ИЗ № 12455, от което е видно, че визитиращият лекар е направил отбелязване – „ФКУ“ /общоприета абревиатура за изследване на [заболяване]/ в графа „Назначения“ на същия лист, след стандартен текст за тази бланка „взета кръв за [заболяване]“ е отбелязал отговор „Да“, дата 15.10.2019 г., и е записано „мс К.“. В бланката за информирано съгласие за медицински и хирургически процедури, в частта за диагностични процедури, отново е записано „ФКУ“, като съгласието е дадено от майката на детето. В представеното пред първоинстанционния съд „Направление за диагностична/терапевтична или оперативна процедура“ е посочен код 90.59, който съответства на изследването за [заболяване]. В допълнение са представени и резултати от Национална генетична лаборатория – София от изследване за [заболяване] на И. Н., както и резултат от изследване на И. Н., проведено в Университетска СБАЛДБ - София. Съвкупността от всички тези косвени доказателства води до извода, че реално са проведени изследвания за трите заболявания на И. Н., което не би могло да стане без вземането на кръв от детето. При тези данни не се установява нарушение на визираните правни норми, посочени в Заповед № РД-25-129/07.02.2020 г., което обуславя отмяната на наложената на основание чл. 402, ал. 3 от НРД за МД 2018 г. финансова неустойка в размер на 200.00 лева.

Относно установените аналогични нарушения в т.2.2. от заповедта за налагане на санкции, съдът е приел, че не са налице твърдените нарушения. От представената ИЗ №12228 за В. К. се установява наличието на направление за хоспитализация по амбулаторни процедури с посочен код 90.59, който съответства на изследването за [заболяване]. В информираното съгласие за медицински и хирургически процедури, в частта за диагностични процедури е записано „ФКУ“, като съгласието е дадено от майката на детето. Визитиращият лекар е направил отбелязване „ФКУ“ в глава „Назначения“ и е взета кръв за [заболяване] на 10.10.2019 г. Представени са и резултат от изследване за [заболяване] на В. К. от Национална генетична лаборатория – София, както и изследване за Неонатален скрининг за [заболявания] от Университетска СБАЛДБ – София.

Досежно нарушенията в т.2.3. от заповедта: в представената ИЗ № 12696 за В. Н. се установява наличието на идентични доказателства – направление за хоспитализация, информирано съгласие, епикриза за новородено и резултати от изследвания, проведени в Национална генетична лаборатория – София и в Университетска СБАЛДБ – София. Аналогично на нарушението по т.2.1. и т.2.2. от заповедта, със същите мотиви първоинстанционният съд е достигнал до правилния извод, че изследванията са изпълнени от „УМБАЛ – Д. М. ЕООД, поради което на отмяна подлежи наложената заповед за финансова санкция за това нарушение в размер на 200.00 лева.

В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорената заповед за налагане на санкции в т.2.1., т.2.2. и т.2.3. от процесната заповед, обхващаща преценката за наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за нейното издаване.

Анализът на релевантните към предмета на спора материалноправни норми налага извод в подкрепа на приетото от страна на първоинстанционния съд, а именно, че лечебното заведение не е допуснало визираните в оспорената заповед нарушения, за които са му наложени санкции финансова неустойка.

С оглед гореизложеното, настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 948 от 29.06.2021 г., постановено по административно дело № 588/2021 г. по описа на Административен съд – Бургас.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Николай Гунчев

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Ю. Т. п/ Десислава Стоева