Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на началник отдел „Оперативни дейности“ Варна в ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител гл. юрк. И.А против решение № 878/09.07.2020 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. дело № 3503/2019 г., с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка № 482-ФК/28.11.2019 г.

В касационната жалба са посочени касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон и необоснованост. Според касатора изводите на съда за нарушение на принципа за съразмерност и целите на принудителната административна мярка спрямо третото лице, стопанисващо обекта към момента на връчване на процесната заповед, противоречат на разпоредбата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС. Тази норма предвижда, че мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушенията, включително когато към момента на запечатването им, те се стопанисват от трето лице, ако това трето лице знае за запечатването.

Искането е за отмяна на решението. Претендира разноски.

Ответникът – [фирма], не се представлява в касационното производство и не е изразил становище по касационната жалба.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неправилност на обжалваното съдебно решение.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Предмет на оспорване пред административния съд е била заповед за налагане на принудителна административна мярка № 482-ФК/28.11.2019 г. издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ - Варна в ЦУ на НАП, с която е разпоредено запечатване на търговски обект – кафе – бар „Арома“, находящ се в [населено място], [улица], стопанисван...