Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК:[ЕИК], чрез адв.. П, срещу Решение № 1116/30.06.2020 г., постановено по административно дело № 1056 по описа на за 2019 на Административен съд – Пловдив, в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 2271-1 от 18.12.2018г., издаден от гл. инспектор в отдел „Местни приходи и контрол” в [община], потвърден от началника на отдел „Местни приходи и контрол“ в [община], в частта, с която на задълженото лице допълнително са определени задължения за ТБО по компонент депо и чистота за периода 2013г. – 2018г. в общ размер на 23 144, 43лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 6 332, 28лв.

Касаторът развива твърдения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт отм. енително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно в мотивите си е приел, че липсва обжалване на два компонента от услугата – депо и чистота. По подробни изложени в жалбата съображения се иска отмяна на решението в обжалваната част и претендира заплащане на разноски.

Ответникът – Началник отдел „Местни приходи и контрол" в [община], чрез юрк.. А, изразява становище за неоснователност на касационната жалба в писмен отговор. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните намира жалбата процесуално допустима, а по същество - неоснователна, поради следното:

С обжалваното решение съдът е отменил Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК №...