Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) срещу решение № 35/13.01.2017 г., постановено по адм. дело № 2759/2016 г. по описа на Административен съд – Варна, В ЧАСТТА МУ, в която ГДИН е осъдена да заплати на К. С. Р., лишен от свобода и изтърпяващ наказание "доживотен затвор с право на замяна" в Затвора – [населено място] сумите, както следва от: 1 000 (хиляда) лв. обезщетение за неимуществени вреди в резултат на неизпълнение на задължението по чл. 3, ал. 1, вр. ал. 2, т. 2, вр. чл. 134, ал. 1, т. 4 от ЗИНЗС да предостави дентална помощ за периода 15.09.2014 г. – 17.11.2014 г. за лечение на зъб 2.2., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.10.2016 г. до окончателното погасяване на задължението и 500 (петстотин) лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на неизпълнение на задължението по чл. 3, ал. 1, вр. ал. 2, т. 2, вр. чл. 149, ал. 1 от ЗИНЗС да предостави на затворник предписани му медикаменти за периода 15.09.2014 г. – 17.11.2014 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.10.2016 г. до окончателното погасяване на задължението, както и 10 (десет) лв., представляващи съдебно-деловодни разноски.

Касационният жалбоподател твърди неправилност на решението в обжалваната от него част поради необоснованост – касационно основание по чл. 209, ал. 3 от АПК. Моли първоинстанционното решение в осъдителната му част да бъде отменено като неправилно и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло предявените от Р. обективни съединени искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Срещу същото съдебно решение, но в отхвърлителната му част в която обективно съединените искове са отхвърлени, съответно : за разликата над присъдената сума...