Производството е по реда на чл. 237 и сл. от АПК.

Образувано е по искане на И. Х. П., действащ като [фирма], чрез процесуален представител, за отмяна на влязло в сила решение № 435/13.03.2017 г., постановено по адм. дело 2600/2016 г. по описа на Административен съд - Варна, което е оставено в сила с решение № 8792/06.07.2017 г., постановено по адм. дело № 5401/2017 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение. Искането за отмяна е с посочени основания по чл. 239, т. 1и т. 6 от АПК. Твърди се наличие на нови обстоятелства от съществено значение за делото, който при решаването му не са могли да бъдат известни на молителя, както и, че при решаване на делото не е обсъдено и приложено решение на Европейския съд за защита на правата на човека. Претендира се присъждане на разноски.

Ответната страна – директорът на Дирекция „ОДОП” гр. В. при ЦУ на НАП изразява становище за неоснователност на молбата за отмяна.

Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, намира искането за допустимо - подадено срещу влязло в сила решение, от страна, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 240, ал. 1 от АПК, а разгледано по същество за неоснователно.

Съгласно чл. 239, т. 1 от АПК, съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната.

Разпоредбата има предвид нови обстоятелства, които са съществували към момента на постановяване на влязлото в сила решение, но не са били известни на страната. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност съдебният акт да е неправилен, като страната трябва да не е знаела за новите факти, макар да е положила добра...