Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на В. Д. С. от [населено място] чрез адвокат Б. П. П. против Решение № 6079/05.10.2016 г., постановено от Административен съд София град /АССГ/ по дело № 2158/2015 г., с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт /РА/ № 2021401973/10.07.2014г., издаден от А. Г. М., на длъжност началник сектор „Ревизии” в дирекция „Контрол” на ТД на НАП София - възложил ревизията, и И. М. Р., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП София - ръководител на ревизията, в обжалваната част, потвърдена с Решение № 118 от 26.01.2015г. на директора на дирекция ОДОП при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, както и нарушение на процесуалните правила, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на решението и присъждане на направените разноски.

Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – София при ЦУ на НАП чрез юрк. К. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима.

Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е бил РА №2021401973/10.07.2014г.,...