Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на А. К. П., подадена чрез адв. З. С. – САК, против решение № 4269/20.06.2016 г. по адм. д. № 12145/2013 г. на Административен съд – София-град. Излага твърдения, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Твърди, че експертните заключения – 140 бр., са изготвени от комисия без материалноправна компетентност. Оспорва изводите на съда, че определянето на това към коя от категориите от приложение № 1 на Регламент (ЕО) № 116/2009 г. принадлежи една вещ е последица от преценката, а не предпоставка за същата. Възразява, че не е спазено изискването за задължително съдържание на експертните заключения. С оглед на това иска обжалваното решение да бъде отменено.

Ответникът по касационната жалба – директорът на [ЮЛ] – [населено място], редовно призован, се представлява от адв. Г.. Оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмено становище. Твърди, че решението на първоинстанционния съд е ограничено в рамки, поставени с определение на ВАС. Правилно съдът е посочил, че комисията няма правна инвеститура да извършва идентификацията, тъй като нейният състав съответства на чл. 96, ал. 3 ЗКН. Регламент (ЕО) № 116/2009 г. е неотносим към случая, защото урежда паметниците на културата, а не културните ценности. Моли да се отхвърли жалбата. Претендира заплащането на разноски по представен списък.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, а по същество е неоснователна. Не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на оспорваното решение. Съдът аргументирано е изложил правни изводи за законосъобразност на оспорените актове с оглед чл. 96 – чл. 107 ЗКН и раздел ІІ от Наредба Н-3/03.12.2009 г. Константна е съдебната практика, че съдържанието на административни актове може да се оспори само по...