Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Р. М. Б. против решение № 1006 от 20.02.2017 г. по адм. дело № 11433/ 2016 г. на Административен съд София – град, с което е отхвърлена жалбата й против решение № 2153-21-315/30.09.2016 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) София – град, с което е оставена без уважение жалбата на Б. срещу разпореждане № 550216770/1 от 05.08.2016 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване за изменение и определяне на действителния размер на личната й пенсия за осигурителен стаж и възраст. Жалбоподателката поддържа, че решението на административния съд е постановено в противоречие с материалния закон и не се обосновава от доказателствата, тъй като началната дата за отпускане на пенсия в действителен размер е неправилно определена. Моли решението на административния съд да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който оспореното решение на административния орган да бъде отменено. Претендира и направените по делото разноски.
Ответникът – директорът на ТП на НОИ София – град оспорва касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения срок за касационно оспорване и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:
Решението на Административен съд София - град е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства.
Първоинстанционният съд аргументирано приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение на директора на ТП на НОИ София - град. Правилно е заключението, че административният акт...