Производството е по чл. 73 от Закона за частните съдебни изпълнители. /чл. 73 ЗЧСИ/

Образувано е по жалба на Министъра на правосъдието чрез Г. Н. – юрисконсулт в отдел „Процесуално представителство ”, дирекция „Правосъдие, нормотворчество и проекти” срещу решение от 02.12.2013 год. на Дисциплинарната комисия към К. на частните съдебни изпълнители по дисциплинарно дело №20/2013 год., с което е оставено без уважение искането на министъра на правосъдието, изх. №94-Е-48/25.09.2013 г. за налагане на дисциплинарно наказание на ЧСИ В. Г., рег. № 725, с район на действие Окръжен съд – В. Т.

В жалбата се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение. Според жалбоподателя дисциплинарният състав неправилно е приел, че с налагането на запор върху сметка на длъжника, по която постъпват суми от несеквестируемо вземане ЧСИ В. Г. не е допуснал нарушение на чл. 444, т. 8 ГПК, В тази връзка, неправилно е прието, че след сезирането му от длъжника с молба от 25.09.2012 г. съдебният изпълнител не е имал задължение да извърши служебна проверка за установяване произхода на средствата по запорираната сметка и да постанови незабавна отмяна на запора до размера на несеквестируемото вземане като същевременно е прието, че представените в тази насока доказателства от длъжника са недостатъчни.Посочено е, че такава служебна проверка е извършена значително по - късно едва по повод молбата на длъжника от 15.04.2013 г. за възстановяване на събраните по запора суми, а запорът е бил вдигнат преди извършване на тази проверка без събиране на допълнителни доказателства.Според жалбоподателя не кореспондира с фактите по делото приетото с обжалваното решение, че сумите са били върнати на длъжника веднага след постъпването им. Неправилни са изводите на дисциплинарния състав, че непредставянето на копия от всички материали, съдържащи се в изпълнителното дело за нуждите на извършената проверка, не представлява дисциплинарно нарушение. В тази връзка се позовава на разпоредбата на чл. 33 от Етичния кодекс на КЧСИ, която задължава ЧСИ за оказва съдействие за предоставяне на изискваната от него информация. С оглед на изложеното жалбоподателят счита, че решението е неправилно и доколкото по делото е установено нарушение на Закона и Етичния кодекс на КЧСИ, същото следва да бъде отменено.Претендира юрисконсулстко възнаграждение.

Ответникът по жалбата ЧСИ В. Г. Г., чрез адв. Р. Д., оспорва същата. В представената по делото писмена защита изразява становище, че не е нарушил разпоредбата на чл. 444, ал. 8 ГПК, доколкото не е налагал запор върху вземанията на длъжника Е. А. по Закона за семейни помощи за деца/ ЗСПД/. В тази връзка развива съображения, че съгл. Разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Правилника за прилагане на закона за семейните помощи, изплащането на тези помощи може да се извършва по касов или безкасов път като длъжника Е. А. е имала възможността да заяви желанието си да получава или да не получава семейните помощи по банков път. Застъпва становище, че не е имал възможността да установи произхода на средствата постъпили по нейната банкова сметка предвид съществуващата банкова тайна. Същевременно длъжницата не е установила по надлежния ред това обстоятелство, доколкото представените банкови извлечения на [фирма] не съдържат подпис, печат и изх. № на банковия регистър. Счита, че с решението на ДК на КЧСИ правилно е прието, че увреждане в интересите на страните, не е настъпило.Доколкото практиката по въпроса дали са секвестируеми вземанията на длъжника по сметка в банка, когато по нея постъпват плащания по частично или пълно несеквестируеми вземания на длъжника, е противоречива до приемането на ТР №2/26.06.2015 г. по ТД №2/2013 г. на ОСГТК, не може да се приеме, че е действал виновно. Моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

О. К. на частните съдебни изпълнители на РБ също оспорва жалбата. В писмен отговор по делото излага съображения, че посочените в искането на министъра на правосъдието нарушения не са установени или дори да има такива същите не са виновно извършени предвид противоречивата съдебна практика по тълкуването на закона, Позовава се и на липса на увреждане за страните.Счита, че жалбата следва да се остави без уважение,

За да постанови обжалваното решение дисциплинарният състав на ДК към КЧСИ е приел, че съгл. чл. 444, т. 8 ГПК изпълнението не може да бъде насочено върху вземания предвидени в друг закон като неподлежащи на принудително изпълнение, както е в настоящия случай - детски надбавки по чл. 13 от Закона за семейните помощи за деца. Прието е с оглед на това, че частният съдебен изпълнител следва да следи за произхода на вземането, но не като задължава банката за това, която няма правото и компетенциите да извърши тази преценка, а като при подадена молба от длъжника изиска доказателства в тази посока. Независимо от тези разсъждения, дисциплинарният състав е приел, че в случая ЧСИ правилно и законосъобразно и с оглед охраняване интересите на взискателя, не е вдигнал наложения запор върху банковата сметка на длъжника в С., въпреки, че с молба вх. № 12052/25.09.2012 г. това е било поискано от длъжника Е. А.. В тази насока е прието, че представените в подкрепа на твърдението и, че по сметката получава само детски надбавки, не са достатъчни за установяване на това обстоятелство. Направен е извод, че не е налице увреждане интересите на длъжника, доколкото след постъпване на сумите с произход социални помощи / детски надбавки/ същите незабавно са му били върнати. Според дисциплинарния състав по делото не е установено липсата на контрол от ЧСИ по отношение действията на помощник ЧСИ. Прието, че ЧСИ не е допуснал и нарушение, изразяващо се в непредставяне на копие от делото на проверяващите. Същият е оказал необходимото съдействие като е отговорил незабавно и изчерпателно на поставените му въпроси и е представил всички относими към проверката документи. Развито е становището, че не може да се вмени във вина на ЧСИ непредставянето на документи, когато се касае за обемни дела и изпълнителни действия, които са неотносими към твърдяното нарушение. С оглед на това дисциплинарният състав е приел, че по делото не е установено виновно и противоправно поведение на ЧСИ В. Г. при изпълнение на задълженията по закон и устава на К. на ЧСИ.

Тези изводи на дисциплинарния състав не могат да бъдат изцяло споделени.

По делото е безспорно установено, че по образуваното пред ЧСИ В. Г. изпълнително дело № 20107250400147същият е наложил запор върху сметка на длъжника в С., по която са получавани социални плащания – детски надбавки. В тази връзка в обжалваното решение правилно е посочено, че съгл. чл. 444, т. 8 ГПК изпълнението не може да бъде насочено върху предвидени в друг закон вземания, неподлежащи на принудително изпълнение и в този смисъл същите имат характер на несеквестируеми. Настоящият случай попада в тази хипотеза, предвид разпоредбата на по чл. 13 от Закона за семейните помощи за деца. Правилно е прието също така, че задължението за установяване произхода на вземането е на частния съдебен изпълнител, доколкото при действащото законодателство / банката като трето задължено лице / няма задължение да уведомява съдебния изпълнител относно характера на вземането / срвн. чл. 508 ГПК/. В противоречие с това становище обаче се явява извода на дисциплинарния състав, че в случая ЧСИ В. Г. не е нарушил своите задължения във връзка с правилното приложение на чл. 444, т. 8 ГПК. Подадената до него молба на длъжника Е. А. от 25.09.2012 г., с която уведомява ЧСИ, че по запорираната сметка в „С.” получава само детски надбавки и представените извлечения от банката са достатъчна индиция за вероятността по сметката да постъпват вземания на длъжника, които имат несеквестируем характер, което от своя страна го задължава да извърши проверка на това обстоятелство, Според задължителното тълкуване на закона, дадено в ТР №2/2015 г.ОСГТК задължението на съдебния изпълнител да зачете несеквестируемостта възниква, когато той бъде уведомен за произхода на постъпленията по сметката било от банката било от длъжника, Тогава за съдебния изпълнител възниква задължението да събере незабавно необходимата информация от банката за източника на постъпленията и техния размер и да върне на длъжника несеквестируемата част от преведената сума / т. 13/, което в случая не е така. ЧСИ е извършил служебна проверка значително по - късно едва по повод последваща молба на длъжника от 15.04.2013 г. за възстановяване на събраните по запора суми - с писмо от 19.04.2013 г. същият е изпратил запитване до [фирма] относно произхода на постъпилите вземания като на 13.05.2013 г. е получил отговор, че сумите са с произход социални помощи – детски надбавки. С ТР№2/2015 г. на ОСГТК/т. 13/ се прие също така, че по отношение на паричните вземания несеквестируемостта е забрана да ги събира друг, освен длъжникът. За това запорът на парично вземане е несъвместим с несеквестируемоста и в този смисъл я нарушава.В случая ЧСИ е наложил запор върху сметка на длъжника, по която постъпват суми от несеквестируеми вземания, не е извършил проверка на секвестируемостта на вземанията и незабавна отмяна на запора.Вместо това в резултат на наложения запор по негова сметка са постъпили суми в размер на 174, 94 лв. и 31, 90 лв. / съответно на 24.01.2013 г. и 27.02.2013 г./ с произход детски надбавки. Дори да се приеме, становището на ЧСИ, че проверка на секвестируемостта може да се извърши едва след постъпване на суми по наложения запор, същият не е изпълнил това си задължение и към датата на посочените постъпления, а няколко месеца по - късно. Същевременно наложения запор е вдигнат на дата 26.03.2013 г./ т. е. преди извършване на проверката и около шест месеца след първоначалната молба на длъжника, с която е уведомен, че по сметката постъпват средства, представляващи детски надбавки. С тези си действия и бездействия ЧСИ е нарушил задълженията си във връзка с приложението на чл. 444, т. 8 ГПК. Не отговаря на фактите извода направен в обжалваното решение, че макар и да не е вдигнат наложения запор след постъпване на сумите в последствие, същите незабавно са били върнати на длъжницата. Същите са върнати след разпореждане на ЧСИ от 20.05.2013 г., тоест около четири месеца след постъпване на първата и три месеца след постъпване на втората сума.С оглед на това не може да бъде споделен и извода, че не е налице увреждане интересите на длъжника още повече като се има предвид характера на сумите, които същият не могъл да ползва своевременно. Няма отношение към факта на извършеното нарушение посочената от ЧСИ възможност длъжника да получава вземанията си за детски надбавки по касов път след като му е предоставена и другата равна възможност да ги получава по банков път.

Същевременно настоящият състав на ВКС споделя направеният във обжалваното решение извод относно липса на нарушение по чл. 33 от Етичния кодекс на ЧСИ.Съгласно цитираната норма ЧСИ е длъжен да оказва съдействие и предоставя изискваната от него информация, копия на документи, дела и други предвидени в нормативен акт книжа на проверяващите органи по ЗЧСИ и Устава на камарата. В жалбата не е посочено в какво се изразява нарушението на посочения текст.В искането на министъра на правосъдието за образуване на дисциплинарно производство е посочено, че ЧСИ не е изпратил копия на всички материали по изпълнителното дело за нуждите на проверката, които са били поискани с нарочно писмо от проверяващия инспектор след преценка за тяхната необходимост.Липсват данни кои са тези материали, неизпращането на които са осуетили извършването на проверката. Същевременно не може да се приеме, че ЧСИ не е оказал съдействие на проверяващия орган, доколкото в срок е дал подробно становище, не е отказал достъп до служебния си архив и е представил относими към проверката документи. Съдът споделя застъпеното в обжалваното решение становище, че не може да се вмени във вина на ЧСИ непредставянето на обемни изпълнителни дела или материали за извършени изпълнителни действия, които са неотносими към твърдяните нарушения.

Съгласно чл. 67 ЗЧСИ Частният съдебен изпълнител носи отговорност за виновно неизпълнение на задълженията си по закона и устава на камарата. Съгл. чл. 53 от Устава на камарата, при определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, други смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства като се спазва принципът на съразмерност и съответност на санкцията към нарушението.

Предвид изложеното вече настоящият състав на ВКС, 3-то г. о. приема, че по делото е установено допуснато от ЧСИ нарушение на закона /в частност чл. 444, т. 8/, което следва да ангажира неговата дисциплинарна отговорност. Неоснователно е твърдението, че нарушението е извършено безвиновно предвид противоречивата съдебна практика свързана с несеквестируемостта.Неправилното тълкуване и приложение на закона има отношение към деянието,/ съответно действието или бездействието на ЧСИ,при провеждане на изпълнението, а не към субективния елемент на нарушението, който може да бъде умисъл или небрежност. Наличието на противоречива практика обаче следва да бъде отчетено при определяне вида и размера на евентуалната санкция.Като смекчаващо вината обстоятелство следва да бъде отчетено и чистото дисциплинарно минало на ЧСИ В. Г., както и обстоятелството, че сумите съставляващи несеквестируемо вземане са били възстановени. По изложените съображения съдът счита, че съответната на допуснатото нарушение санкция следва да бъде глоба по чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ като определя нейния размер на сумата от 500 лв.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение от 02.12.2013 год. на Дисциплинарната комисия към К. на частните съдебни изпълнители по дисциплинарно дело №20/2013 год. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

НАЛАГА на ЧСИ В. Г. Г., рег. № 725, с район на действие Окръжен съд – В. Т. дисциплинарно наказание „Глоба” в размер на 500 лв.

ОСЪЖДА ЧСИ В. Г. Г., рег. № 725, с район на действие Окръжен съд – В. Т. да заплати на Министерство на правосъдието юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: