Производството е по реда на чл. 209 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Р. Б. Б. срещу решение № 5788 от 02.09.2016 г. по адм. д. № 803/2016 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-2743/04.11.2015 г. на главен инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация” - София на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” по чл. 106а, ал. 1, т. 1, ал. 2, т. 1 и т. 4 от ЗАвтП (ЗАКОН ЗА АВТОМОБИЛНИТЕ ПРЕВОЗИ) /ЗАвтП/ спиране от движение за срок 6 месеца, чрез сваляне и отнемане на табела с регистрационен номер на лек автомобилмарка "Р. М" с рег. [рег. номер на МПС], собственост на М. Н. Н. и е определено като място за домуване охраняем паркинг [фирма] [населено място], ж. п. гара Индустриална зона.

Заявява касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Следва да е установено наличие на нарушение и опасност нарушението да продължи, необходимост от преустановяването му. Съдът не взел предвид доводите на жалбоподателя. Счита, че единствените данни за извършване на транспортна дейност са свързани с дадените от жалбоподателя писмени обяснения, които били оспорени в първото съдебно заседание. Липсват доказателства, че жалбоподателят извършил нарушение. От разпита на свидетеля се установило, че жалбоподателят не е получавал пари за превоза и не са му били обещавани. Не е установено, че осъществения от жалбоподателя превоз е обществен или таксиметров. Счита, че в случая не е налице заплащане по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗАвтП, определяща понятието "обществен превоз". Не са налице сведения или обяснения на пътниците, че са заплатили за превозването им от [населено място] до ГКПП Калотина. Жалбоподателят не притежава качеството превозвач, който съгласно чл. 6, ал. 1...