Образувано е по касационна жалба на П. Д. П., подадена чрез пълномощник Д. П. против решение № 139 от 09.10.2014г., постановено от Кюстендилския административен съд по адм. д.№ 121/14 година. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му. Наведените касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 АПК.

Ответникът в касационното производство – кметът на [община] не изразява становище по жалбата.

Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване. По основателността й приема следното:

Предмет на оспорване пред административния съд е било писмо изх. № 94-П-18-(1)/08.04.2014г. на кмета на [община], което е във връзка със заявление с вх.№94-П-18/27.01.2014 година.

Със заявлението на П. П. до кмета на [община] е поискано започване на процедура по чл. 35, ал. 3 от ЗОС (ЗАКОН ЗА ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ), за продажба на 300 кв. метра общински имот –терен, в който се намира кафе – аперитив „Е.[жк]-Д..

С обжалваното писмо е отговорено, че описаният в заявлението обект е преместваем такъв съгласно действащия регулационен план на [населено място]. Посочен е също така редът, който се следва при продажба на общински имот по чл. 35, ал. 1 от ЗОС, както и е посочена невъзможността за продажба на идеална част от имота, тъй като тя не може да бъде идентифицирана.

Съдът е приел, че писмото съдържа отказ за продажба на общински имот. Приел е, че жалбата срещу този отказ е допустима. Съдът е преценил като законосъобразн отказа, приемайки, че не са налице предпоставките на чл. 35, ал. 3 от ЗОС (ЗАКОН ЗА ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ). Посочил е, че разпоредбата на чл. 35, ал. 3 ЗОС предвижда наличието на две предпоставки - законно построена сграда в имота, на която заявителят е собственик, които в случая не са налице, тъй като обектът, разположен в имота не представлява сграда, а преместваемо съоръжени за търговия. Съдът е обосновал този свой извод, анализирайки представени по делото писмени документи и по-конкретно молба до кмета на [община] № 26-00-70/02.04.1999г., конструктивно становище, разрешение за поставяне № 88/19.04.1999г. при условията на чл. 120а, ал. 1 ППЗТСУ, както и заключението на допусната по делото съдебно-техническа експертиза. Въз основа на тези съображения, съдът е приел за законосъобразен отказа на кмета на общината да предложи облекчения ред по чл. 35, ал. 3 ЗОС за продажба на общинския терен.

Настоящата съдебна инстанция преценява решението като правилно. Изводите на съда, обосновали крайния резултат съответстват на събраните по делото доказателства, поради което са обосновани и верни. Констатациите на съда въз основа на събраните по делото доказателства са обективни и точни. Правилно е посочено от съда, че от събраните по делото доказателства не следва изводът, че обектът във връзка с който се иска закупуването на общинския терен не е сграда по смисъла на закона. В подкрепа на направения от административния съд извод, че става въпрос за временен обект в имота е и записанато в нотариалния акт за покупко-продажба на търговски обект-кафе-аператив и хранителен магазин. В посочения документ при описанието на продаваемия имот е записано, че той е временен. Видно от Разрешението за поставяне №88/19.04.99г. на гл. архитект на [община] е, че поставянето на металния павилион и преустрояването му в кафе-аператив и магазин е извършено на осн. чл. 120а, ал. 1 от ППЗТСУ отм. , която разпоредба визира "съоръжения", което е нещо различно от сграда по смисъла на закона.Обоснован и съответен на материалния закон е изводът на съда, че при наличие на съоръжение за търговия по смисъла на чл. 120а, ал. 1 ППЗТСУ отм. разпоредбата на чл. 35, ал. 3 ЗОС е неприложим. Решението е правилно и следва да се остави в сила.

Воден от горните съображения, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 139 от 09.10.2014г., постановено от Кюстендилския административен съд по адм. д.№ 121/14 година. Решението не подлежи на обжалване. Особено мнение: