Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс ( АПК ).

Образувано е по касационна жалба на Н. Д. Е. със съдебен адрес гр. С., ул. «С. К.», № 18, ет. 2, ап. 5 против решение № 1920/14.06.2010 г. на Административен съд София - Град, І отделение, 5 състав, постановено по адм. д. № 2820 по описа за 2010 г. на този съд.

С решението е отхвърлена жалбата на Н. Ефремова срещу РА № 2000906367/13.01.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София – град, потвърден с Решение № 366/16.03.2010 г. на директора на Дирекция „ОУИ” – София и лицето е осъдено да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 418, 75 лева.

От съдържанието на жалбата може да се извлече касационно основание, регламентирано в чл. 209, т. 3 АПК, съставляващо неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, необоснованост. Касаторът счита, че съдът неправилно е квалифицирал закупуването от Ефремова на нов автомобил „Тойота”, модел „Приус” с рама № JTDKB20UX07620539, двигател INZ4482068, като вътреобщностно придобиване (ВОП). В РА се потвърждава факта, че датата на доставката, респективно на данъчното събитие, е датата на която е издадена фактурата за придобиване на МПС – 05.12.2007 година. Това означава, че собствеността върху автомобила е прехвърлена и той фактически е получен от лицето на цитираната дата. Мястото на доставката е в К. Б., което е отбелязано във фактурата и което е видно от намерението на Ефремова да ползва автомобила в тази държава.

На 03.12.2007 г. автомобилът е регистриран с постоянни белгийски номера. Въз основа на тези факти касаторът се аргументира с наличието на обективни доказателства за намеренията му относно крайното потребление на автомобила в К. Б.. Посочените факти и доказателства не са оспорени от приходната...